Выбрать главу

Само за секунди Рийган се спусна по стълбището, после изтича на пръсти през почти безлюдната кухня. Малкото на брой персонал се тълпеше пред прозореца, за да гледа какво става вън. Накрая тя се озова на улицата, огряна от ярка слънчева светлина.

Нямаше време дори да си обуе обувките, защото не се съмняваше, че Травис твърде скоро щеше да открие бягството й. Сега най-важното беше да се отдалечи колкото може повече от странноприемницата, ако искаше да се отскубне от това място. Въпреки добрите й намерения ходилата й се израниха толкова бързо, че дълго нямаше да издържи така, а и хората започнаха да я забелязват. Закуцука за миг, после откри тъмна уличка между две сгради и се шмугна там, като се сниши между няколко вонящи дървени сандъци с риба. За сетен път си каза, че трябва да премисли спокойно всичко, защото знаеше, че без разумен план никога нямаше да си възвърне свободата.

Седна на един от дървените сандъци, обу си обувките и завърза ремъците около кокалчетата си. Сърцето й туптеше лудо, трябваше да се успокои малко и да премисли своите възможности. Нуждаеше се от убежище, от място, където да се скрие, докато намери работа. Налагаше се да се крие, докато този американец напусне страната.

Толкова се беше вглъбила в мислите си, че не обръщаше внимание на виковете, които долитаха от улицата, докато не забеляза Травис. Минаха секунди, преди да се досети, че той не я виждаше, а само даваше с висок глас указания на хората по улицата. Сви се на кълбо, клекна между сандъците и се замоли да не я види.

Когато Травис наново се обърна и изтича надолу по улицата, тя не помръдна от мястото си, защото някакси усещаше, че този мъж не се предава толкова лесно. Не, Травис Станфорд беше прекалено убеден в правилността на постъпките си и въобще не се вслушваше в мнението на околните. Ако държеше в плен един човек, то със сигурност нямаше да го остави да избяга без съпротива.

Тя продължи да седи скована в своето неудобно положение и се помъчи да измисли печеливша стратегия. Най-напред трябваше да се махне от пристанището, а това означаваше, че постоянно трябва да върви с гръб към морето. Поуспокоена, мислеше, че това все пак няма да е трудно, и беше убедена, че с това решаваше половината от проблемите си. Другата половина се състояха в това, къде щеше да отиде като напусне пристанищния квартал. Ако намереше пътя към Уистън Мейнър, навярно старата й камериерка щеше да й помогне.

Часовете се нижеха, слънцето грееше все още отвисоко и гласовете на улицата не стихваха. Напрегна цялата си воля, за да не мисли за изтръпването на краката си и болките в гърба. Два пъти зърна Травис да минава в началото на уличката, втория път едва не му подвикна нещо. Навярно се дължеше на нетърпимите болки обстоятелството, че прекалено ясно си спомняше как беше скитала сама последния път на пристанището. Ала днес носеше елегантна кадифена рокля, с нея изглеждаше като дама и никой нямаше да смее да я закачи.

Усмихната, с възкръснало самочувствие, тя се помъчи да оправи косите си. Френската моделиерка и нейните помощнички носеха къси коси, а la grecque1, и Рийган се питаше дали да промени прическата си към по-модна. Това вероятно щеше да й придаде малко по-зряла, по-уравновесена външност.

В такива размишления убиваше времето и когато видя, че слънцето залезе, имаше чувството, че й предстои велико приключение. Беше се отскубната от този ужасен американец и сега имаше свободата да отиде където си поиска.

Изправи се бавно сред болки от вкочаняването, изчака кръвта да потече отново в нозете й, за да не накуцва при всяка втора крачка. Когато огледа краката си, забеляза, че при бягането си беше изранила ходилата. Раните бяха покрити със съсирена кръв и се отвориха отново, когато направи няколко крачки.

Събра цялата си смелост и излезе на здрачната улица. Аз съм дама, напомни си тя, ти трябва да се държиш като дама. Не бива да накуцваш само защото имаш изранени, подути крака. Ако се държиш изправена и с вдигната брадичка, никой няма да ти досажда. Всички ще видят, че си дама…

ГЛАВА ПЕТА

Новината за едно младо прелестно създание, което скита без придружител из пристанищния квартал, се разпространи като пожар в изсъхнала гора. Цял корабен екипаж матроси, току-що върнали се от тригодишно морско плаване, награбили бутилки ром под мишница, се запъти в посоката, в която сякаш ги чакаше рояк момичета.

вернуться

1

По гръцки, (фр.) — Б.пр.