— Струва ми се, че сега трябва да се върнем в къщата и вие още веднъж да обмислите вашето решение да се омъжите за мен, след като ви гневи всичко, което правя.
Навъсеният поглед на Фаръл й попречи да възрази. Тя отново си каза, че трябва да помисли за своите маниери на поведение и че не бива да дава повод на възлюбения си да я критикува по някакъв начин.
Когато се върнаха в трапезарията, Фаръл и вуйчо й я отпратиха горе в нейните покои. Не се осмели да възрази, боеше се, че Фаръл наново щеше да предложи да отложат сватбата.
В спалнята си можеше да даде воля на натрупаните чувства.
— Нима не е чудесно, Лезли? — изтръгна се от гърдите й, докато камериерката й помагаше. — Виждала ли си някога такъв брокат, какъвто той носи? Само истински джентълмен може да си позволи такъв плат. А неговите маниери! Той прави всичко изискано, перфектно. Ах, как бих искала да съм като него! Винаги толкова уверена в себе си.
Недодяланото лице на Лезли се сгърчи отблъскващо.
— Струва ми се, че един мъж трябва да има не само добри маниери — отвърна тя със своя забележим акцент. — Сега стойте мирно и свалете роклята си. Крайно време е да си лягате.
Рийган се подчини на камериерката, тя винаги се подчиняваше. Някой ден, помисли си, ще бъда известна личност. Беше наследила пари от баща си и щеше да има за съпруг мъжа, когото обичаше. Заедно щяха да живеят разкошно в Лондон, да дават елегантни вечеринки и дори да имат къща на село, където щеше да бъде сама със своя безупречен съпруг.
— Престани да мечтаеш — сряза я Лезли грубо — и лягай в леглото. Един прекрасен ден вие, Рийган Уистън, ще се събудите и ще видите, че светът се състои не само от захаросани смокини и копринен брокат.
— Ах, Лезли — възрази Рийган и се засмя от сърце. — Не съм толкова глупава, колкото си мислиш. Имам достатъчно ум в главата, за да хвана в мрежата Фаръл, нали? Кое друго момиче би успяло да го направи?
— Може би някое момиче, което също е наследило пари от баща си — измърмори под носа си Лезли, нагласявайки завивката около стегнатото тяло на своята възпитаница. — Затваряйте вече очи и отложете мечтите за нощта.
Рийган послушно притвори миглите си, докато Лезли излезе от стаята. Парите на баща й! Тези думи я жегнаха. Естествено Лезли се лъжеше, разсъждаваше тя. Фаръл я обичаше заради самата нея, защото…
След като не си спомни поне една причина, изречена от Фаръл когато обяви решението си да се ожени за нея, тя седна в леглото. В онази пълнолунна нощ той й беше направил предложение, беше я целунал по челото и разказвал за своето имение, което от поколения принадлежало на семейството му…
Рийган отметна завивката си, запъти се към огледалото и се огледа на лунната светлина. От нейните раздалечени синьозелени очи я гледаше по-скоро едно дете, а не млада жена, а стройната й снага беше скрита под широка нощница.
Какво ли е намерил в нея Фаръл, размишляваше тя. Откъде може да подозира, че освен своята миловидност притежава и остър като бръснач ум, скрит в детинското й изражение? Опита да се усмихне съблазнително и нагласи нощницата си така, че едното й рамо остана разголено. Ако Фаръл можеше да я зърне, положително щеше да си промени мнението за нея. Разсмя се тихичко, когато си помисли за възможната му реакция.
Бързо хвърли поглед към малката стая за преобличане, където спеше Лезли. Непременно ще предизвика гнева на вуйчо си, но трябва на всяка цена да види реакцията на възлюбения си в тази премяна. След като припряно обу пантофките, тя отвори безшумно вратата и се прокрадна на пръсти долу.
Вратата към хола беше отворена. Няколко свещи горяха във великолепния полилей, Фаръл седеше там, заобиколен от златисто сияние, и Рийган не устоя на изкушението отново да му се възхищава. Минаха няколко секунди, преди да се вслуша в разговора, който двамата мъже водеха.
— Вижте по-добре тази къща! — говореше Джонатан възбудено. — Вчера парче гипс падна от тавана върху главата ми. Седя си аз в креслото, чета си вестника, а една проклета вехтория ми се строполи върху черепа.
— На това скоро ще се сложи край — поне за вас. Ще получите парите си и ще ремонтирате вашата къща или ще си купите друга — каквато ви харесва. Но аз трябва да нося този кръст цял живот.
Джонатан доля чашата си.
— Говорите така, сякаш отивате в дрънголника. Пак ви казвам, трябва да сте по-скоро благодарен за това, което направих за вас.
— Благодарен! — извика подигравателно Фаръл. — Та вие ме сватосахте с едно безмозъчно, недоразвито същество.
— Чакай, чакай: на този свят има мъже, които на драго сърце биха я взели за жена. Тя е очарователна и доброто й сърце ще плени много мъже.