— Как се чувстваш? — попита Травис. — Още ли се боиш?
— Не — отговори тя искрено и вдиша, отърсила се от сковаващия страх, свежия морски въздух.
— Все пак си знаех, че няма да ме разочароваш — каза Травис гордо и я поведе нагоре към трапа на кораба.
Не й даде никаква възможност да разгледа по-подробно палубата, а я повлече тутакси към предния, заострен край на кораба. Там се въргаляха въжета, които бяха дебели колкото бедрата й, а над главата й висяха плетени мрежи.
— Такелажи — изсумтя Травис, докато си пробиваше път край матросите и струпаните сандъци.
После я поведе по тясно, стръмно стълбище и изведнъж се озоваха в малка каюта, която изглеждаше чиста и подредена. Стените се състояха от нарязани дъски, които бяха боядисани в редуващо се светло и тъмносиньо. До едната стена имаше огромно легло, а до срещуположната бяха поставени два скрина. В средата на помещението имаше маса, закрепена за пода с болтове. Люк в тавана и прозорец с пейка пред него осветяваха достатъчно каютата.
— Какво ще кажеш за това — попита Травис.
Беше изненадана колко замислено и загрижено отекна гласът му.
— Стаята е прелестна — каза тя усмихнато и седна на пейката пред прозореца. — И ти ли живееш така комфортно както и аз?
— Бих казал — също толкова прелестно — отвърна Травис с гримаса. — Бих искал да останеш в тази стая, докато натоваря нашите запаси на кораба. — На вратата той се спря още веднъж и се обърна. — Преди това ще сляза на междинната палуба и ще кажа на шивачката, която наех, да ти се обади. Може би ще прегледаш междувременно нещата в скриновете, за да й кажеш кое да шие най-напред. — И добави, като й намигна: — Казах й, че не ти трябват нощници, понеже владея по-добър метод да те топля нощем.
Преди Рийган да го попита възмутено какво е разказал за нея на пасажерите, които обитаваха тази междинна палуба, той вече беше заминал. Например, че спи с нея? Може би пасажерите бяха негови американски сънародници? Можеше ли да очаква уважение от тези хора при стеклите се обстоятелства? Никога!
Преди да обмисли тягостното положение, в което беше попаднала заради него, вратата се отвори и вътре влезе висока кльощава жена.
— Аз почуках — обясни тя — но никой не ми отговори. — Огледа с любопитство Рийган. — Ако не ви е удобно сега, мога да намина и по-късно. Но Травис току-що ми каза, че сте имали толкова много неща за шиене, че едва ли ще смогна до края на пътуването. Тук на междинната палуба има още една жена, която би могла да ми помогне при шиенето. Наистина не знам дали умее да бродира и плисира, но владее поръбването.
Жената си пое дълбоко въздух и после огледа угрижено Рийган.
— Има ли ви нещо, госпожо Станфорд? Да не сте се разболели вече от морска болест! Или ви гнети носталгия по родината?
— Моля? — отвърна объркано Рийган. — Как ме нарекохте току-що?
Жената се засмя и после просто седна на пейката до Рийган. Имаше красиви очи, пълна, прелестна уста и над нея дълъг, остър нос.
— Изглежда вие още не сте свикнали, че сте омъжена, нали? И Травис изглежда е в същото положение. Като го попитах одеве откога е под чехъл, той направи такава физиономия, сякаш това е държавна тайна. Та аз го познавам. Ще му трябват години, преди да признае, че е загубил свободата си. — Тя огледа с любопитство кабината, без да прекъсне нито за миг словоизлиянията си. — Но ако ме попитате какво мисля, ще ви кажа откровено, че мъжете само печелят от брака. Ако си вземат жена, имат безплатна робиня. Значи — смени тя внезапно темата на разговора — къде са сега нещата, които трябва да ушия? Най-добре е да се заловя веднага с тях.
Толкова много нови впечатления се бяха струпали върху Рийган през последните дни, че тя беше изцяло забравила за бъдещия си нов гардероб. Жената изглежда схвана объркването й, стисна разбиращо ръката й и каза:
— Толкова отскоро сте омъжена, отгоре на всичко за мъж като Травис — това може да остави без сили всяка жена. И за капак той иска да ви присади в нова страна, която въобще не познавате. Струва ми се, че не е лесно да се надмогнат натрупалите се вълнения. Може би все пак трябваше да намина по-късно.
Отскоро омъжена, помисли си Рийган, Значи тя минаваше тук, на кораба, за негова жена. Е, все пак така или иначе това е по-добре от истината!
Шивачката беше вече при вратата, когато Рийган се окопити от тази новина.
— Почакайте малко! — извика тя. — Та аз дори не знам къде са нещата, за които говорите. Травис твърдеше, че били в скриновете.
Тогава жената се върна и й протегна с широка усмивка ръката си.
— Аз съм Сара Тръмбъл. Наричайте ме просто Сара. Радвам се, че се запознах с вас, госпожо Станфорд.