С лека усмивка в крайчеца на устните си тя се огледа за Травис, докато Дейвид Уейнрайт й разправяше защо се наложило да се отправя към толкова изостанала страна като Америка.
— Невъзможно ми е да изразя колко се радвам, че с мен ще пътува една английска дама — започна Дейвид Уейнрайт до нея. — Когато баща ми ми възложи да инспектирам имотите му в оня пущинак, косите ми настръхнаха. Какво ли не бях чувал за тази страна! А пък на оногова, когото не го плаши всичко това, му стига да види само един-единствен американец, за да получи правилна представа за тази страна. Ето ви доказателството! — извика той възмутено и посочи с длан към двама матроси, които трябваше да влачат чували до товарен люк в средата на палубата, където друг матрос ги поемаше и пренасяше под палубата. В този миг двамата просто зарязаха товарите си и се нахвърлиха един върху друг. Единият налиташе с юмруци, докато другият се навеждаше, сегиз-тогиз отвръщаше и нанесе на противника си тежък удар в носа. Веднага шурна кръв и раненият започна да се брани вече с яростни крошета.
В този миг изневиделица се появи Травис, сграбчи двамата далеч по-дребни мъже отзад за яката и ги вдигна във въздуха като зайчета. Рийган чу добре какво смяташе той за поведението им и какво щеше да им се случи, ако се повтореха подобни инциденти. После ги разтърси още веднъж здравата, сложи ги обратно върху палубата, заповяда им да си избършат кръвта и отнесе чувалите до матроса, който вече ги чакаше нетърпеливо до люка.
— Видяхте какво имам предвид — продължи Уейнрайт. — Тези американци не признават никаква дисциплина. Това е английски кораб с английски капитан, ала този… този недодялан американски момък си е наумил, че може да натрапи волята си на екипажа. Всеки капитан знае, че безпрекословно трябва да се спазва субординацията, защото иначе ще настъпи хаос. И не бива да е толкова снизходителен в този случай.
Рийган беше принудена тихомълком да се съгласи с Дейвид. Беше чувала вуйчо й често да застъпва същите възгледи. Но й се стори, че Травис разумно се справи със ситуацията. Сега вече се питаше, свъсила чело, кой от двамата е прав.
Беше толкова заета с този въпрос, че не забеляза как Травис й маха, докато Дейвид Уейнрайт не й обърна внимание с възмутен глас:
— Струва ми се, че този недодялан момък иска да привлече вниманието ви!
Рийган му помаха малко, преди да насочи погледа си в друга посока. Дано този джентълмен не получи погрешно впечатление за мен!
— Явно този момък не се задоволи с това, че го удостоихте с вниманието си — каза Дейвид до нея изумен. — Той си позволява дори да дойде тук. Може би трябва да извикам капитана!
— Не! — извика Рийган стъписано. Тя обърна отново лицето си към Травис и неволно се усмихна.
— Липсвах ли ти вече? — извика Травис засмян, вдигна я с двете си ръце във въздуха и я завъртя в кръг.
— Веднага ме пусни! — заповяда му тя с ядосан глас, което никак не подхождаше на усмивката й. — Ти вониш като… като градинар.
— Така ли? — отвърна той през смях. — Откъде всъщност знаеш как вонят градинарите?
Някой се изкашля високо зад гърба й.
Рийган се изчерви цялата. Най-сетне успя да се освободи от ръцете на Травис.
— Мога ли да ви запозная — господин Дейвид Уейнрайт, господин Травис Станфорд. — Тя погледна нагоре към Травис, сякаш трябваше да го помоли за извинение. — Травис е моят съпруг.
Травис не се стъписа от думите й, а протегна ръката си на Дейвид Уейнрайт и му каза сърдечно:
— Много се радвам, че се запознавам с вас, господин Уейнрайт. Вие сте стар познат на жена ми, нали?
Колко лесно все пак се отрони лъжата от езика й, помисли си Рийган. Той се съгласи с нея и спаси честта й. А беше примряла от страх, че ще й се изсмее.
— Не, ние току-що се запознахме пред кабината ми — отговори Дейвид тихо, докато удивено наблюдаваше как този недодялан момък, този американец, с чувство за собственост слагаше ръка около тесните рамене на Рийган. Беше възмутен до дъното на душата си как този нецивилизован представител на работническата класа се отнася към една английска дама!
Травис забеляза как дребният мъж презрително сви устни, но не реагира на предизвикателството му, а Рийган беше прекалено заета с това да запази самообладанието си, докато отместваше ръката на Травис от рамото си.