— Около четири хиляди, премерени на око.
Капитанът се закашля така, сякаш не беше чул добре.
— Надявам се, че малката ти жена е трудолюбива домакиня. Имотите изискваха цялото умение на майка ти, а след смъртта й ти почти си удвоил производството!
— Тя ще се справи — каза Травис уверено. — Е, хайде, лека нощ, мореплавателю.
Травис се оттегли в каютата си. Свали тихо дрехите си, покатери се на леглото и притегли Рийган в прегръдките си.
— Пита се само дали аз ще се справя с нея — промърмори той преди да задреме.
На Рийган й трябваха точно двадесет и четири часа, за да стигне до заключението, че Травис има право за обслужването на болните от морската болест. Не беше допускала, че положението е толкова лошо. От ранна утрин чак до късна доба беше заета почти само с това да чисти повърнатото от лицата на болните и покъщнината им. Пасажерите бяха прекалено немощни, за да надвесят глава над нощните гърнета, които Рийган държеше пред тях. Беше им безразлично къде повръщат. Майки лежаха апатично в тесните си койки, до тях бяха ревящите им бебета, докато Рийган и две други жени вършеха черната работа, за да поддържат донякъде чисто спалното помещение и да успокояват болните.
Сякаш това бреме не бе достатъчно голямо, та Рийган се ядосваше и от настаняването на пасажерите. Те бяха наблъскани като добитък в три спални, разделени на семейни, неомъжени жени и неженени мъже, а корабният екипаж следеше строго да няма контакт между незадомени от двата пола. Сестри не биваше да разговарят с братя, бащи — с дъщерите си и в тези първи дни на морската болест и на всеобщата беда грижите за разделените членове на семействата общо взето бяха много големи.
Във всяка спалня редиците на твърдите, тесни койки бяха поставени така плътно, че човек едва се провираше между тях, още повече че в междинните пространства бяха струпани багажът и покъщнината на пасажерите: сандъци, кутии, денкове, кошници, в които бяха не само дрехите и сечивата на всяко отделно домакинство, но и хранителните запаси за пътуването. Някои неща вече започваха да се развалят, а вонята на развалени продукти разболяваше още повече болните.
Рийган и другите две жени, които постоянно влизаха и излизаха от спалните, трябваше да преодоляват някакво препятствие буквално на всяка стъпка.
Когато Рийган най-сетне се върна в собствената си каюта, която й се стори същински дворец в сравнение с междинната палуба, тя беше така капнала, че едвам стоеше на краката си.
Травис остави настрана книгата, която четеше, и я взе в прегръдките си.
— Наистина ли беше толкова трудно, скъпа? — попита той тихо.
Тя намери сили само да клюмне на гърдите му, радостна от близостта на един здрав, силен човек, и облекчена, че най-сетне се е отскубнала от мръсотията и бедността, които царяха на междинната палуба.
Така почиваше, опряна на гърдите му и надали забеляза, че я сложи да седне на един стол, когато се почука на вратата на каютата. Не отвори очи и тогава, когато чу да шурти вода. В края на краищата този приспивен шум беше бучал в главата й през целия ден, когато се налагаше да пере дрехите и пелените и да изплаква нощните гърнета.
Остави се с усмивка в ръцете на Травис, който започна да разкопчава роклята й. Наслаждаваше се на чувството, че се грижат за нея, след като с часове се беше грижила за други.
Когато понесе голото й тяло с две ръце, тя се зарадва, че ще си легне в леглото, но когато усети горещата вода под таза си, облещи очи.
— Спешно ти трябва баня, моя малка воняща самарянке — каза той с усмивка, когато го погледна объркано. Горещата вода, макар че беше морска, й подейства чудесно, тя се облегна доволно в чебура и остави Травис да я къпе.
— Не те разбирам — каза тя тихо, докато той грижливо разбъркваше сапунената пяна около снагата й със силните си ръце.
— Ако не разбираш нещо, трябва само да попиташ и аз ще ти обясня.
— Преди няколко седмици ти бях казала, че човек, който отвлича хора, е злодей и неговото място е в дранголника. Но сега…
— …те къпе злодей, който отвлича прелестни млади дами, дори ги изнасилва, вместо да ги пребива от бой, нали? Затова си разочарована или удивена? — допълни той с дяволита усмивка.
— Не — отговори тя сериозно — но съм убедена, че си способен на всичко. Такъв човек като теб е непонятен за мен.
— Но другите мъже ги разбираш по-добре. Например този дребничък Уейнрайт, нали? С колко мъже всъщност си се запознавала досега? Колко пъти си била влюбена?
Той не беше подготвен за отговора й.