После взе обкованата в сребро четка за коса, която Травис й беше подарил, извади фибите от косите си, те се разпуснаха свободно върху гърба й и обградиха лицето й с малки нежни къдрици. Радваше се, че не беше последвала примера на толкова много жени, които носеха само къси коси от Френската революция насам. След няколко бързи движения с четката тя изтича обратно към леглото, защото предполагаше, че достатъчно дълго се е занимавала с приготовленията си. Травис сигурно така нетърпеливо я желаеше, както тя него.
На леглото тя зае, както се надяваше, съблазнителна поза: облегна горната част на тялото си назад на възглавницата, изпъна едната си ръка, а пък другата сви в лакътя, като грациозно подпря върха на пръстите си на раменната става. И с един, както също се надяваше, замечтан израз на лицето, загледа с копнеж към вратата.
Вече беше късно и толкова тихо в странноприемницата, че чуваше полъха на вятъра през прозореца. Вън изпука дъска и тя се усмихна при мисълта колко щеше да се удиви Травис, когато се покаже на вратата. Всеки път, щом си помислеше за него, извиваше още малко гърба си назад и пъчеше още малко гърди напред. В ушите й прокънтяха думите на Фаръл, че се страхува от сватбената нощ с нея, защото вероятно щяла да реве като двегодишно дете. Тази нощ щеше да го опровергае, макар че той естествено нямаше никога да узнае. Тази нощ щеше да бъде перфектна съблазнителка — една жена, която знае точно какво иска и го получава! Травис щеше да стои на колене пред нея, треперещ като тръстика под напора на вятъра и мек като восък в ръцете й.
Може би се дължеше на необичайната поза, на прекалено протегнатите й напред гърди, но гърбът я заболя. После ръцете й заотичаха и тя забеляза, че левият й хълбок се беше вкочанил. Раздвижи рамене, скръсти ръце на скута си и започна да се връща от своя свят на мечтите. Беше майстор да забравя за по-дълго време действителността и сега се питаше колко ли време е прекарала в тази поза.
Огледа се в стаята: наоколо нямаше часовник, и през прозореца не се виждаше луната. Само свещта до леглото, която беше нова, изглежда беше намаляла с три инча.
Къде беше Травис? Тя отметна завивката настрана и отиде при прозореца. Все пак не можеше да допусне, че му трябваше толкова време да се приготви за нея. Светкавица озари за миг задния двор под прозореца й. После заръмя слаб дъждец и Рийган потрепна от хладния повей на вятъра, който проникна през зле уплътнените рамки.
Върна се в топлото легло, огледа се наоколо и мимоходом си спомни колко много това помещение приличаше на стаята, в която Травис я беше държал под ключ в Англия. Тогава тя беше негова робиня. Днес тя беше негова съпруга. Естествено нямаше венчален пръстен, а документът, който беше изготвил съдията, носеше само подписа на Травис. Но тя, продължи усмихната своята мисъл, носеше неговото дете под сърцето си, и затова той със сигурност щеше да се върне при нея.
Представата, че той все пак можеше да не се върне, я накара да свъси чело. Как можа да й хрумне толкова несправедлива мисъл? Травис беше неин съпруг. Беше се оженил за нея.
Съпруг, прошепна тя. Нима съпруг изнасилва една жена и я отвежда против волята й в Америка? Наистина й беше изброил причините, с които да я принуди да го придружи, но може би в действителност му трябваше само някоя, която да му топли леглото при дългото пътуване през океана. И това тя бе правила дори с удоволствие. Буквално бе лумнала в пламъци и сега вече носеше последиците от тези пламъци в корема си. Дъждът премина в силен порой, който забарабани по прозореца. В този миг Рийган я обзе паника.
Травис не я искаше. Не беше ли го казвал непрекъснато? Дори на кораба се бе опитвал да събере сведения за нея, за да се отърве от присъствието й. Той беше досущ като Фаръл и вуйчо й Джонатан: двамата също не я искаха.
Сълзите й потекоха по бузите както дъждовните капки по стъклата на прозорците. Защо тогава се беше оженил за нея? Дали не беше надушил нещо за наследството й? Затова ли я беше довел в Америка, за да се ожени на бърза ръка за нея и да вземе документ, с който да претендира за парите й? И сега, когато беше постигнал целта си, вече не желаеше да има нищо общо с нея? Ако беше така, щеше да я зареже в тази чужда страна без пари и без помощ, и тя щеше да се чуди и мае как по-късно да се грижи за детето му?