Выбрать главу

— Мина още един час, докато отново намеря седлото и всичко… всичко това тук. — Той измъкна от крачола си онова, което беше останало от една великденска роза, и смачка цветето с крива усмивка, преди да го хвърли при останалите цветя. — Джобовете на седлото се бяха продънили и вече нямаше в какво да пренеса цветята. Значи трябваше да ги сложа някъде другаде. — За пръв път той я погледна в лицето. — Така стоях аз там, един зрял мъж, насред най-ужасната буря през тази година, и си натъпках догоре всичките джобове с тези лепливи, вонящи, бодливи цветя. Знаеш ли всъщност колко глупав изглеждах в собствените си очи? И защо, по дяволите, въобще плачеш? — попита той на един дъх.

Тя взе една много мокра, вече изпомачкана роза от леглото и я поднесе към носа си.

— Една невеста трябва да получи и цветя, казваш ти. Нима си направил всичко това заради мен?

Върху мокрото му от дъжда лице се изписа объркване.

— Ами за кого другиго? Мислиш ли, че щях да тръгна на път в такова време, отгоре на всичко в сватбената си нощ, ако не заради невестата си?

Рийган не знаеше какво да каже. Наведе глава, а сълзите закапаха върху скута й.

След кратко мълчание Травис се приближи до нея, вдигна брадичката й и я погледна изпитателно в лицето.

— Плакала си дълго и много — каза той предпазливо. — Решила си, че повече няма да се върна, нали?

Тя потрепери, изправи се и отиде до леглото.

— Не, не това, аз само…

В този миг го чу да се смее тихо, обърна се и го видя гол, като античен бог, насред изобилието от ухаещи цветя. Беше се върнал при нея и беше положил големи усилия, за да й даде това, което пожела като невеста.

Докато го разглеждаше усмихната, в очите му, приковани към роклята й, загоряха страстни пламъчета.

— Ще получа ли възнаграждение за моите усилия? — прошепна той, докато протягаше ръце към нея.

С един скок тя се озова при него, хвърли се на врата му и уви бедрата си около хълбоците му.

За миг Травис я притисна силно към себе си и я погледна удивено в очите.

— Как е могло да ти мине през ума изобщо, че ще те оставя, след като хвърлих толкова усилия да те завоювам? — каза той, клатейки глава, преди да притисне уста към устните й.

Когато усети голата му, още мокра кожа между бедрата си, тя потръпна от наслаждение и стисна толкова силно краката си, сякаш искаше да го съедини със себе си. Само една тънка като паяжина коприна отделяше телата им едно от друго, когато притисна гърдите си към неговите.

Дланите й потънаха в косата му и я разрошиха. Потопи пръстите си в тази истинска река, докато устните й оставяха гореща диря по устата и бузите му: той беше тук, той беше се завърнал! Той беше нейният съпруг, с когото можеше да прави каквото си иска.

Обладана от това чувство за власт, тя го ухапа прекалено силно по ухото.

В следващия миг се озова в обятията на Травис, полетя във въздуха и тупна на леглото сред фонтан от листа и цветя, които подскачаха около нея в стотици различни цветове и форми. Махна няколко нарциса от лицето си и погледна с усмивка към Травис, който, впил ръце в хълбоците й, стоеше над нея с изпънати мускули и страстна възбуда.

— Като невеста ми харесваш още повече!

— Не говори толкова много и ела тук — отговори тя засмяна и протегна ръце към него.

Ала вместо да легне при нея, той коленичи и започна да целува пръстите на краката й, един след друг, докато езикът му си играеше с меките възглавнички под тях. Горещата му уста се движеше нагоре по крака й, захапа лекичко горната част на ходилото и топла вълна премина по всички нервни окончания на тялото й.

В този миг той се засмя отново, ниско като камбана, която отекна в тялото й и я разтърси цялата.

— Травис — прошепна тя, като изви снага, и посегна към него. Цветя изшумоляха под нея и разляха упойваща миризма. Травис не отстъпи пред желанието й, а продължи предпазливо и нежно да плъзга устните си нагоре към коляното й.

Рийган примираше от копнеж и си помисли, че ще загуби разсъдъка си от това сладко изтезание. Той галеше и целуваше единия, после другия й крак. Когато с устни и ръце стигна до скута й, тя едва не изкрещя от нетърпима наслада.

— Моля те — мълвеше тя, като мяташе глава насам-натам — моля те, Травис, моля те!

В този миг той се озова при нея, сля устата й с устните си, а тя отвърна на целувката му толкова страстно, сякаш искаше да се слее с него. Когато проникна в нея, се отдели изцяло от леглото, просто висеше на Травис, подкрепяше го, напрягаше хълбоците си, за да проникне още по-дълбоко в нея.

Неговото желание и неговата страст бяха не по-малко бурни. След няколко могъщи, дълбоки, изпълващи я изцяло тласъци по тялото му преминаха тръпки, той я стисна толкова здраво в обятията си, сякаш щеше да потроши всичките й ребра, докато сладостните тръпки на общия оргазъм се разляха като горещи вълни по кожата й.