— В такъв град ли живееш? — попита Рийган, докато Травис насочваше лодката към тясното мостче.
Отговорът му беше тих смях, който Рийган не разбра.
— Това не е град — обясни той — това е плантацията на Клей.
Тази дума чуваше за пръв път. Не знаеше какво означава, и докато си отваряше устата, за да продължи да разпитва Травис, тя забеляза, че вниманието му е привлечено от звънкия смях на деца. Той бързо скочи от лодката и пренесе Рийган на кея — тъкмо навреме, за да вземе в прегръдките си две от най-прелестните деца, които беше виждала през живота си.
— Чичо Травис! — крещяха те пощръклели, докато Травис ги хвърляше нагоре. — Донесе ли ни нещо? Чичо Клей вече се тревожеше за теб. Хареса ли ти в Англия? Мама роди две деца, вместо едно, както се надяваше, и имаме нови кученца.
— Сега имаш ли майка? — попита Травис засмяно. Хлапакът хвърли неодобрителен поглед към сестра си.
— Тя обръща всичко с главата надолу, чичо Травис. Тя има предвид естествено Никол. Понякога забравя, че не е наша майка.
На тясното мостче се бе появил един мъж — едър, строен, с тъмни очи и коса, изразителни скули и лице, което сияеше от щастие.
— Къде, по дяволите, беше толкова време? — попита мъжът, докато стискаше ръката на Травис и после бурно го прегърна.
— Пристигам дори няколко седмици по-рано и ти го знаеш добре! — отвърна Травис. — Никой не ме посрещна и ми се наложи да оставя багажа на склад и да наема тази развалина.
Травис посочи с ръка към шалупата и с това съсредоточи вниманието на мъжа върху Рийган, която мълчаливо чакаше на края на малкото пристанище. Преди мургавият мъж да каже или попита нещо, Травис въздъхна с голямо облекчение.
— Най-сетне идва и тя! — Травис се затича покрай тъмнокосия мъж към чудно хубава млада жена, която взе в прегръдките си и сърдечно целуна по устата. Погледът на другия мъж се отклони отново от Рийган и се насочи към двамата, сякаш борейки се с вътрешна възбуда.
После Травис поведе младата обаятелна жена към малкото мостче.
— Водя със себе си една жена, с която искам да те запозная — каза той.
С едно овално лице, с големите сияещи кафяви очи и пълната чувствена уста, разгледана отблизо, тази жена изглеждаше още по-хубава, отколкото от разстояние. С бърз поглед към роклята от пурпурночервен муселин с малки зелени ивици под изтеглената нагоре талия Рийган установи, че имаше погрешна представа за американската мода. В тази рокля жената щеше да предизвика сензация дори в английския кралски двор!
— Това е жена ми Рийган — каза Травис гордо, с поглед към Рийган — а това са Клейтън Армстронг и неговата жена Никол. А тези двама немирници там — продължи той през смях — са племенницата и племенникът на Клей, Манди и Алекс.
— Много се радвам — каза Рийган тихо. Тези хора представляваха за нея голяма изненада. Те бяха далеч от онова, което си представяше като американци.
— Не искате ли да влезем вътре — попита Никол. — Сигурно сте много изморена. Доколкото познавам Травис, едва ли ви е дал и минута почивка.
Травис се отнесе към тези думи с неволно сумтене, докато Рийган затаи дъх, тайно молейки се той да не направи неуместна забележка.
Тя последва безмълвно Никол по пътеката нагоре към къщата. Никол я погледна усмихнато и каза:
— Той е малко своенравен, нали?
Рийган кимна сдържано, докато се оглеждаше наоколо и се мъчеше да установи къде се намира.
По пътеката срещу тях се спускаше на бегом една представителна блондинка, вдигнала краищата на роклята си над глезените.
— Травис ли е пристигнал? — извика тя още докато беше на десетина крачки от тях.
— Да, а това е неговата жена Рийган. Рийган, това е Джени Лангстън.
— Неговата жена? — възкликна изненадано блондинката. — Значи този щур човек е удържал на думата си като каза, че заминавал за Англия и щял да се върне с жена в къщи! — Тя се изправи пред Рийган и сложи ръка върху рамото й.
— С вашето съгласие си навлякохте беля на главата, госпожо Станфорд! Надявам се, че имате и куража да се наложите над него! — С тези думи тя продължи да тича по пътеката надолу към малкото пристанище.
ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА
— Много хора ли живеят при вас? — попита Рийган, докато продължаваше да се оглежда удивено.
— Да, цяла дузина — отговори Никол. — Да започнем от полските работници, сетне са тъкачите, млекарите, градинарите — с една дума, всички хора, които са нужни за стопанисването на плантацията.