Кап. Джон Кроуинсфийлд показва за пръв път в Съединените щати дресиран слон. И по специално желание на господин Травис Станфорд днес най-голямото животно на земята ще…
четеше Рийган на дъщеря си на глас текста върху знамето, докато тя се беше вкопчила здраво в нея.
… покаже своите фокуси на Дженифър.
пишеше на втори плакат, който сега се разгръщаше.
— Какво ще кажеш за това? — попита Рийган. — Твоят татко ти праща слон, който ще излезе на манежа само за теб.
Известно време Дженифър не пророни нито дума, после се наведе към ухото на майка си и прошепна:
— Ще трябва ли да задържа и слона, мами?
В началото Рийган щеше да се разсмее, но когато се замисли върху въпроса на дъщеря си и чувството за хумор на Травис, тя отвърна:
— Да се надяваме, че няма, малката ми. Опасенията относно слона бяха бързо забравени, когато той отмина и зад ъгъла на училищната сграда се появи прелестно, малко бяло пони, което носеше наметало от бели рози, върху което пишеше с червени рози „Дженифър“.
— Какво пише там, мами? — попита Дженифър с изпълнен с очакване глас. — Понито за мен ли е?
— Ама, разбира се — каза една очарователна блондинка в плътно прилепнало, прекалено разголено трико. — Татко ти е намерил за теб най-миловидния, най-хрисимия кон в тази страна, и ако искаш, можеш да го яздиш на цирковия парад.
— Може ли? Моля ви се!
— Аз ще внимавам за нея — обясни блондинката. — А и Травис ще бъде наблизо.
След известно колебание Рийган й даде детето си и гледаше как жената вдига Дженифър на седлото. Сетне блондинката взе жилетка, цялата отрупана с алени рози и я сложи върху раменете на Дженифър.
— Рози за мен! — ликуваше Дженифър. — Татко е пратил рози и за мен!
Рийган имаше чувството, че Дженифър търси с очи някого на терасата и с бърз поглед установи, че Тими Уотс се скри зад полите на майка си. С гузна съвест тя издърпа хлапето иззад майка му, за да го види Дженифър. Тя веднага му се изплези и го замери с една роза. За да се избави от чувството си за вина, Рийган попита Тими дали не иска да участва заедно с Дженифър в парада и да води коня за юздите, което момченцето с радост прие.
Весело махаща с ръка, Дженифър яздеше надолу по улицата към откритата местност в южния край на Скарлет Спрингс. Съпровождаха я все повече мъже и жени, някои пеша, някои на кон, но всичките в крещящи, пъстри чуждоземни костюми. След тях вървеше оркестър от седем мъже, а края на празничното шествие представляваха отново група клоуни, които развяваха плакат, на който пишеше, че в чест на Дженифър Станфорд след два часа предстои безплатно цирково представление, на което е поканен целият град.
Когато и последният клоун изчезна зад завоя на църквата, сред зрителите известно време настъпи тишина.
— Мисля, че преди това трябва да затворя дюкяна си — каза един мъж.
— Какво се облича за едно такова представление? — попита младолика жена.
— Рийган — извика някой от тълпата — убеден съм, че този град ще умре от скука, ако си заминете.
Бързо потиснат кикот, който можеше да идва само от Бранди, накара Рийган да се обърне.
— Какво, мислиш, е хрумнало сега в главата на Травис?
— Струва ми се, че иска да използва Дженифър като стръв, за да ме хване на въдицата си — отговори Рийган. — Във всеки случай се надявам, че не е измислил нещо по-лошо. Ела, чака ни още доста работа. Ще окачим табела на вратата „Всички са на цирк“, ще освободим персонала и ще заключим хотела.
— Една добра идея! Ще подготвя суха храна за нас и за половината град и всичко ще се разграби преди да изтече времето, което ни дава Травис.
Двата часа се изнизаха прекалено бързо и представлението изглежда щеше да започне всеки миг, когато Рийган пристигна на територията на цирка с пътна кола с чергило, натоварена догоре с храна и напитки. Един огромен квадрат беше обграден с колове, върху които беше опънат брезент. Вътре бяха поставени дървени пейки, задните бяха по-високо от предните, а местата бяха в по-голямата си част вече заети от гражданите. От едната страна в средата с розови и оранжеви ленти беше оградено голямо пространство.
— Питам се къде ще седнеш — каза през смях Бранди, когато видя смутеното лице на Рийган. — Ела, няма да бъде толкова лошо, колкото си представяш.