Младата жена с розовото трико придружи Рийган и Бранди до оградения с ленти манеж и после се оттегли. Малко след това по манежа заподскачаха два коня, върху които стоеше един мъж, стъпил поотделно с крак върху гърбовете на двете животни. Когато стигна края на арената, той обърна жребците и се понесе обратно в галоп, този път като балансираше с гръб към главите на животните.
Бранди се слиса.
И двете нямаха време за размисъл, тъй като манежът се пълнеше с все повече коне. Животните показваха номера, а ездачите демонстрираха уменията си върху конете. Двама мъже стояха на два коня, а трети човек скочи върху раменете на двамата, докато конете галопираха в кръг.
След като групата на ездачите се оттегли, Дженифър язди на своето пони на арената, което се водеше от дамата в розовото трико. Дженифър носеше трико със същия цвят, което тук-там беше обсипано със златни пайети. Докато Рийган гледаше със затаен дъх, жената, която водеше понито, подаде ръка на детето, Дженифър се изправи на седлото и направи кръг, като стоеше върху гърба на кончето.
— Седни си на мястото! — скастри Бранди Рийган, която понечи да стане и се притече на помощ на дъщеря си. — Тя не може да падне, още повече че жената я държи здраво за ръката.
Точно в този момент жената от цирка пусна ръката на Дженифър, а момиченцето извика:
— Гледай, мами!
В този миг Рийган едва не загуби съзнание, защото Дженифър подскочи във въздуха и после беше хваната от дамата в розовото трико.
Дженифър направи няколко поклона, които вероятно бяха репетирали с нея по-рано, и гражданите бурно я аплодираха. После изтича при майка си, която я притисна силно към себе си.
— Добра ли бях? Всичко ли направих както трябва?
— Ти беше великолепна! Изплаши ме до смърт.
Дженифър изглежда се зарадва на тази забележка.
— Да знаеш само какво е подготвил татко!
Мина известно време, докато сърцето на Рийган се успокои, а после вече не й остана време да разпитва Дженифър за изпълнението на Травис, защото на манежа изведоха слона. След неговия номер с дресурата излязоха клоуните, които разсмяха всички, след тях танцува една мечка. През цялото време Рийган се озърташе да види Травис…
Оркестърът беше придружавал всяко изпълнение с игриви мелодии, ала сега отекна едно застрашително, дълго, нестихващо барабанене и на арената настъпи мъртва тишина.
— А сега, дами и господа — извика добре изглеждащ мъж в червен фрак и блестящи черни ботуши — ще ви покажем нашия смъртоносен номер. Нашият следващ изпълнител ще върви по въже — без мрежа. Ако падне отгоре… Е, какво ще се случи в такъв случай, всеки от вас може да си представи сам.
— Не мисля, че искам да видя това — каза Рийган и погледна нагоре към въжето, което беше опънато високо над арената между два стълба. — Навярно ще е по-добре с Дженифър да се върнем в хотела.
Бранди я погледна със странно, многозначително изражение на лицето.
— Все пак ще е по-добре да останеш тук, Рийган — каза тя със странно приглушен глас.
И когато погледна към мястото, към което сочеше Бранди, Рийган не повярва на очите си.
На манежа излизаше Травис, с вдигната ръка, сякаш беше работил непрекъснато в цирка. Костюмът, който носеше — едно черно трико — седеше на тялото му като втора кожа. Той открояваше всеки мускул на бедрата му, малкия му, но стегнат таз, широкия му, твърд гръден кош. Една черна, подплатена с ярко червена коприна пелерина се развяваше около раменете му. С отсечен поклон той я метна на една прелестна блондинка, която носеше ефирен костюм от зелена коприна.
— Няма нищо чудно, че този мъж ти е завъртял главата — въздъхна Бранди до приятелката си.
— Какво, за бога, търси той там на манежа? — прошепна Рийган. — Та Травис не може да е полудял дотам, че да…
Думите й бяха заглушени от свирене на тръби, когато Травис съвсем спокойно започна да се катери по плетена стълба към една маломерна площадка, която беше прикрепена към стълб високо над главите им.
— Това е моят татко! Това е моят татко! — извика Дженифър и заподскача на дървената пейка. Рийган замръзна на мястото си. Очите й не потрепваха, дробовете й не функционираха, дори сърцето й спря да тупти, вторачена в Травис горе на площадката.
Когато стигна до края на стълба, той отново вдигна за поздрав ръка и всички го аплодираха бурно. После отново настъпи гробна тишина, Травис пое бавно по своя страховит път по опънатото въже и изглежда мина цяла вечност, докато стигна до другия край.
Аплодисментите, които сега избухнаха, доведоха публиката до възторг, а Рийган скри лице в шепите си и от облекчение се разплака.
— Кажи ми, когато слезе на земята — прошепна тя на Бранди.