— Мисля, че ще се оправя и без неговата помощ. Що за човек е Уес? Нима прекарва повечето време в къщи?
— Той е добро момче, само че сегиз-тогиз е вироглав и се налага да му затягам болтовете. Но в повечето случаи е на моя страна, когато възникнат проблеми.
Рийган се помъчи да скрие усмивката си.
— Имаш предвид, че се осмелява да ти каже мнението си, дори когато не съвпада с твоето, и ти… вие понякога се счепквате помежду си?
— Виждаш ли това? — Травис посочи малък белег върху брадичката си. — Това ми го направи моят малък брат! Значи няма защо да разпитваш толкова загрижено за него, сякаш си длъжна да защитаваш по-слабия.
— Ще вдигнеш ли и срещу мен ръка, ако се осмеля да ти възразявам? — подразни го тя.
— Досега ми възразяваше на всяка дума, която ти казвах, и аз не съм те удрял нито веднъж. Продължавай да ме даряваш с такива деца като Дженифър и аз винаги ще бъда доволен от теб. Хайде да се връщаме в града. Имам голяма нужда от малко сън.
— Само децата, които ще ти родя ли те интересуват? — попита тя сериозно.
Травис изстена — сякаш в отговор на въпроса си или като последица от болките, които изпитваше, тя не знаеше със сигурност.
— Остави всичко така — каза той, когато тя понечи да разтреби трапезата от пикника. — По-късно ще дойде човек и ще прибере нещата. — Той я поведе към двуколката.
— Колко хора всъщност си наел през последните дни? И как си проникнал в сейфа ми?
Без много церемонии той я вдигна във въздуха и я сложи на капрата.
— На всеки човек е позволено да има няколко тайни! Ще ти разкажа на петдесетгодишнината от сватбата ни. Тогава ще съберем нашите дванадесет деца около нас и ще им разкажем историята на най-дръзкото, най-изобретателното и най-романтичното ухажване, което някога светът е виждал.
Дали ще споменем и планините изпражнения на слона, размишляваше тя, но не каза нито дума, когато пътуваха обратно към града.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТА
Пред вратата на жилището й Травис се прозина така, че ставите на челюстите му изпукаха. После, сякаш не искаше да изглежда неучтив, целуна ръка на Рийган, премина през спалнята й и стигна до вратата, която извеждаше към коридора за хотела, отвори я, стигна до стълбището и заизкачва, както предположи, стъпалата към хотелската си стая. Зашеметена, изненадана, объркана, Рийган стоеше до леглото си, втренчена в затворената врата.
След всичко, което й се наложи да изтърпи заради него, след хиляди предложения за женитба от негова страна, той я изведе на пикник при лунна светлина и не каза нито дума за женитба; но й наговори безчет глупости за тор от слонове и после я остави сама в спалнята й, без дори да я целуне за лека нощ. През цялата вечер не я докосна нито веднъж, не забеляза колко силно го желаеше, да — изглежда дори не съзнаваше нейната близост. Естествено тя беше съумяла ловко да скрие чувствата си, но напук на всичко той трябваше да почувства страстен порив или поне томително чувство. Може би му стигаше, че на всеки четири години спеше веднъж при нея? В края на краищата Травис беше вече човек на години. Така или иначе, с неговите тридесет и осем години, а в тази възраст един мъж може би вече не е в състояние да…
Мислите й започнаха да текат в друга посока, докато бавно се събличаше. Когато обличаше съблазнителна нощница, правеше това със задната мисъл, че Травис щеше да я свали от снагата й. Или — продължаваше тя да размишлява — изведнъж той искаше да вземе за жена особа със строги нрави? Да, сигурно беше така! Постоянно беше вярвал, че са женени, а сега, тъй като не бяха… Не, когато на кораба живееха в една каюта, те също не бяха женени.
Седна на леглото и свали пантофките и чорапите си. Не беше изключено Травис да е толкова уморен, колкото твърдеше, и вече нямаше сили за това да се търкаля с нея в леглото.
Затова смени нощницата с проста бяла памучна нощница, погледна към спящата си дъщеря и си легна в своето голямо, студено, празно легло. Час по-късно все още лежеше будна под одеялото и знаеше, че тази нощ няма да мигне — нямаше да мигне, докато тя и Травис лежаха в отделни легла.
— По дяволите с неговата умора! — каза тя високо и отметна настрана завивката.
В шкафа й висеше един подарък от Бранди, който никога не беше обличала: един комбинезон от бяла коприна, изключително тънка, почти прозрачна и с такова дълбоко деколте, че оставяше малко място за фантазия. Корсетът над бяла копринена лента беше широк само два цола, но толкова тесен, че гърдите на Рийган се подаваха високо от деколтето.