Продължи да му разказва патилата си — какъв страх й всявал и как въпреки всичко се вкопчила в него, мятаща се между потребността да докаже истинската си същност и желанието да се скрие зад силата му. Описа му колко ужасно се чувствала в неговата плантация, като се посмя на боязливото недорасло момиче, което се боеше да дава нареждания на собствените си слуги.
Завърши изповедта си с историята на бягството, как му била оставила ясен знак и страшно много плакала, когато не тръгнал по тази следа.
— Аз наистина можех да ти помогна, докато живееше при мен — каза той, когато тя приключи разказа за митарствата си. — Но знаех, че щеше да ми се сърдиш за това. В деня, когато Марго те навести за пръв път и ти си беше изгорила ръката, ми идваше да убия Малвина.
Тя се раздвижи в прегръдките му и го погледна.
— Нямах никаква представа, че си знаел за това.
— Почти винаги знам за всичко, което става в моята плантация — отвърна Травис. — Само че при най-доброто желание не проумявах как да ти помогна да се измъкнеш от тази вълча яма. Тогава ме осени мисълта, че трябва да се научиш сама да си помагаш.
— Нима винаги ще си прав, скъпи мой, любими? — попита тя и го погали по бузата.
— Винаги! И се надявам, че ти няма да го забравиш, и в бъдеще ще ми вярваш във всичко.
Тя го удостои с най-сладката си усмивка.
— Възнамерявам да воювам на живот и смърт с теб по всеки цол от общия ни път. Всеки път, когато ми заповядваш, аз ще ти…
Тя не довърши мисълта си, защото той звучно я целуна по устата, преди да я изтика от леглото.
— Ставай, обличай се и виж Бранди да ми приготви обилна закуска. — Една възглавница го улучи по лицето.
— Току-що ти разказах, че съм приказно богата жена, а ти не каза нито дума по този повод! Някои мъже биха направили всичко, за да се докопат до парите ми.
Той разглеждаше голото й тяло и лицето му се разля в широка усмивка.
— Аз бих направил всичко, за да притежавам това, което виждам пред себе си. Що се отнася до парите ти, то с тях би могла да платиш цирка, който толкова много искаше, а остатъка да дадеш на децата ни.
— Цирка, който аз съм била искала! — възмути се тя. — Всичко това беше твоя идея!
— Ти искаше да бъдеш ухажвана.
— Ухажвана! Това беше най-неумелото, най-тромавото, най-безвкусното и най-неефикасното ухажване, което някога съм виждала през живота си! Всеки англичанин щеше да го направи по-добре.
Травис се облегна лениво на възглавниците.
— И все пак нощес дойде в стаята ми само с едно прозрачно парче плат върху тялото си, и се шмугна в леглото ми. Следователно моето ухажване не е било съвсем неефикасно.
Рийган остана наежена още няколко секунди, разсмя се и започна да се облича.
— Травис, ти си непоправим. Да ти сервирам ли закуската в леглото, или предпочиташ да закусиш в интимната столова?
— Тези думи ми навяват мисълта за добрата съпруга. Постарай се да запазиш тази нагласа. Мисля да закуся в кухнята. Важно е само да е обилна.
Смееща се, Рийган излезе от стаята, а Травис си помисли колко ли скъпо щеше да плати за последната си забележка. Каквото и да измисли, животът с нея щеше да е удоволствие. Тя положително си струваше всички страдания и болки, които понесе заради нея през последните години.
Бавно и доволно той започна да се облича.
Този ден почти всички жители на Скарлет Спрингс се стекоха като по поръчка в хотела при Рийган, за да я поздравят с предстоящата й сватба и да й пожелаят щастие.
Всички знаеха, че след няколко дни ще напусне града. Марго жестоко се заблуждаваше, мислейки, че всички смятат Травис за непоправим глупак. Напротив — жените се възхищаваха от това, че е романтичен, а мъжете бяха дълбоко впечатлени от упоритостта му да получи онова, което иска.
Още предиобед Рийган се чувстваше уморена. Камериерка се оплакваше от мастилено петно, което не изчезвало от чаршафа при прането. Всеки се оплакваше от нещо или имаше претенции. Изглежда днес на никого не можеше да угоди. Или тя си внушаваше всичко това, защото сърцето й се свиваше при мисълта, че след няколко дни ще напусне голямото хотелско предприятие, което Бранди и тя бяха изградили заедно.
— Тъжна си, нали? — попита Травис, който се беше появил зад гърба й.
Не беше свикнала с наблюдателността му. Тогава още не разбираше колко проникновено се отнася към нейните затруднения, какъв невероятен усет има за тях.