— Ще се почувстваш по-добре, когато заживееш отново в моя дом. Онова, от което се нуждаеш, е нова обстановка.
— А какво ще стане, ако съм усвоила всичко, което трябва да знам като управител на плантация?
— Това няма да се случи никога, защото съм част от плантацията и ти ще откриваш винаги нещо ново в мен. А къде е дъщеря ми?
— По това време на деня тя е най-често с Бранди. Не съм я търсила при нея, защото реших, че ще я намеря при теб. — Замисли се малко и се усмихна. — Къде е понито, което й купи? Където е понито, там ще намериш и Дженифър.
— Надникнах под навеса, но там я нямаше, а пък Бранди днес въобще не я е виждала.
— Дори на закуска? — попита Рийган, свъсила чело. — Травис! — извика тя разтревожено.
— Почакай малко — опита се да я успокои той. — Не се вълнувай напразно. Може да е отишла в къщата на някоя приятелка.
— Но тя винаги ми казва къде отива — винаги! Само така зная къде да я търся, докато съм постоянно заета през деня.
— Права си — отвърна Травис тихо. — Потърси я из хотела, аз отивам да я търся в града. Най-много за десетина минути ще я намерим. Хайде, тръгвай! — каза той през смях.
Първата мисъл на Рийган беше, че Дженифър може би я е заболял корем при вчерашната възбуда и скришом си е легнала в леглото, без да каже на никого нищо. Затова Рийган мина на пръсти през спалнята си и отвори предпазливо вратата към стаята на Дженифър. Очакваше, че ще завари дъщеря си спяща в леглото, и беше изненадана от хаоса в стаята. Навсякъде лежаха разхвърляни дрехи, чекмеджетата висяха от скрина, постелята беше наполовина смъкната от дюшека, а пантофките на Дженифър бяха пъхнати между рамката на леглото и пружината.
— Стяга се за заминаването! — каза Рийган високо и облекчено.
Понечи да постави пантофките на пода, когато удивена откри в тях бележка. Дженифър нямало да бъде върната на родителите й, ако до два дни не се оставела сума от петдесет хиляди долара до стария кладенец в южната част на Скарлет Спрингс.
Викът на Рийган изпълни и най-далечните кътчета на хотела.
Бранди, с брашнени ръце и престилка, беше първата, която влезе в стаята на Дженифър. Сложи длан върху тресящите се рамене на Рийган, отведе приятелката си до леглото и взе бележката от ръката й.
Бранди вдигна очи към множеството, което вече се събираше пред отворената врата.
— Някой от вас да тича до града и да намери Травис — заповяда тя. — Той трябва да дойде веднага!
Рийган се надигна от леглото и Бранди я хвана разтревожено за ръката.
— Къде отиваш?
— Трябва да проверя колко пари имам в сейфа — отговори Рийган зашеметена. — Знам, че няма да стигнат. Мислиш ли, че през тези два дни ще успея да продам няколко ипотеки?
— Рийган, седни си на мястото и изчакай Травис. Той ще каже как да набавиш парите. Може би има пари в себе си.
Рийган не знаеше какво да прави. Отново седна на леглото, в едната ръка с пантофката на Дженифър, в другата с писмото на изнудвачите.
Секунди по-късно в стаята нахълта Травис. Рийган скочи от леглото и се втурна към него.
— Някой е отвлякъл дъщеря ми! — каза тя разплакана. — Имаш ли пари у себе си? Можеш ли да намериш петдесет хиляди долара? Как ще набавиш толкова пари?
— Остави ме най-напред да прочета писмото — каза той и я прегърна. Прочете го няколко пъти и се огледа в стаята.
— Травис — каза Рийган — какво да правим, за да набавим необходимите пари?
— Не ми харесва това — каза Травис тихо и се обърна към Бранди: — Цялата сутрин ли беше в кухнята?
Бранди кимна.
— И не си чула никакъв шум? Не си видяла някой в коридора или кухнята, когото не познаваш — попита Травис и посочи с глава към коридора, който водеше от жилището на Рийган към канцеларията.
— Не видях нито един непознат човек. Нищо необичайно не забелязах.
— Вдигни на крак всички служители. Да дойдат веднага тук — заповяда Травис.
Бранди излезе тичешком от стаята и Рийган отново подхвана:
— Травис, моля те, трябва веднага да се заловим със събиране на откупа.
Травис седна на леглото и придърпа Рийган на коленете си.
— Слушай ме внимателно. Има нещо странно в това отвличане. Съществуват само два начина да се стигне до жилището ти — единият път минава покрай кухнята на Бранди, другият през задната врата. Бранди и помощничките й се движат постоянно по коридора между кухнята и трапезарията и никой не би могъл да излезе с Дженифър от хотела, без да бъде забелязан от нея и кухненския персонал. Значи остава само задната врата, която, доколкото знам, държиш винаги заключена. Вратата не е изкъртена, значи Дженифър трябва да я е отворила отвътре.
— Но тя никога не би я отворила! Тя знае, че трябва да е заключена.