— Ако един глупав човек — отвърнал Рике с Перчема — е бил добре приет, както току-що казахте, за да се укорите, че не сте устояла на думата си, защо искате, госпожице, аз да се откажа от това, от което зависи щастието на моя живот? Разумно ли е хората, които имат ум, да бъдат в по-лошо положение от тези, които нямат? Можете ли да твърдите това вие, която сте толкова умна и която толкова желаете да бъдете умна? Но ако обичате, да се върнем към същността на въпроса. Освен грозотата ми, има ли нещо в мен, което да не ви харесва? Не сте ли доволна от моя род, от ума ми, от обноските ми?
— Съвсем не — отговорила принцесата, — аз харесвам у вас всичко, което ми изброихте.
— Ако това е така — отвърнал Рике с Перчема, — аз ще бъда щастлив, понеже вие можете да ме направите най-приятния мъж.
— Как може да стане това? — попитала принцесата.
— Това ще стане — отвърнал Рике с Перчема, — ако вие ме обикнете достатъчно, за да пожелаете то да стане, и най-после, госпожице, за да не се съмнявате в това, знайте, че същата фея, която в деня на моето раждане ме е орисала да мога да направя умна девойката, която ще харесам, тя е орисала вас да можете да направите красив онзи, когото ще обикнете и на когото ще пожелаете да направите тази добрина.
— Щом е така — казала принцесата, — аз желая от все сърце вие да станете най-красивият и най-приятният принц на света и ви подарявам толкова красота, колкото аз имам.
Едва принцесата произнесла тези думи, и Рике с Перчема й се сторил най-хубавият, най-стройният и най-приятният мъж на света, какъвто била виждала дотогава.
Някои твърдят, че съвсем не чародействата на феята, а единствено любовта е направила промяната. Те казват, че принцесата, като размислила за постоянството на Рике, за въздържаността му и за всичките добри качества на душата и на ума му, престанала да вижда уродливостта на тялото му и грозотата на лицето му. Не виждала вече гърбицата му, а й се струвало, че се е попривел малко. Вместо да вижда, както дотогава, че ужасно куца, започнало да й се струва, че върви съвсем леко извит на една страна, и почнал да й се харесва. Казват, че очите му, които били кривогледи, сега й се стрували по-бляскави и най-после, в големия му червен нос, според нея, имало нещо войнствено и героично.
Както и да е, принцесата обещала да се омъжи за Рике, ако той получи съгласието на царя, нейния баща. Царят, като узнал, че дъщеря му уважава много Рике с Перчема, когото познавал като извънредно духовит и умен принц, го приел на драго сърце за свой зет.
Още на другия ден направили сватбата, тъй както Рике с Перчема бил предвидил и според заповедите, които бил дал доста време преди това.