До таблата на леглото се мъдреше подозрителен, макар и прашен долап. Може би долапът…
Налагаше се да провокира Готке или да налучка правилния отговор.
— Чувал съм, че крясъкът на петел те прогонва — изтърси неочаквано детективът с Дървения господ.
— Да, ако спиш и ме сънуваш… — Хайгер почувства, че го иронизират. Зениците му се свиха, а ноздрите се издуха леко. — Това са легенди, неверни слухове, разпространени от Плиний Стари — продължи доволно Готке. — Цяло щастие е, че Везувий го е засипал, когато се е замъкнал да любопитства какво става там. Но я виж мен! Аз не съм мит. С едно дъхване ще те превърна на купчина сгурия, в която помощниците ти има да се зверят с лупи до утре и пак няма да те познаят, повярвай ми! Достатъчно е само да мигна и ще почнеш да се разлагаш на секундата… докато не се усмърдиш като конституцията на републиката — той се изкиска на зловещата си хумореска. Смехът му беше дивашки. — Но не се заблуждавай, че намерението ми е да те уплаша. Страхът не означава нищо за мен.
Хайгер с безпокойство установи, че не се съмнява в правдивостта на твърденията му.
„Ще те вкаменя, кучко, този път ще го направя!“ Дали му се счу или някой наистина изрече това? Огледа се, но останалите не даваха признаци да са чули каквото и да било.
— Ако искаш… — подхвана нерешително той. Осезаемото му предчувствие за нечие чуждо присъствие отвъд огледалото се засили неимоверно. Нечий поглед оттам вече изгаряше тила му. Обзе го настроение на тъмни петна. Той положи длан връз ръкохватката на 7,62-милиметровия си, който го бе спасявал трикратно до днес, въпреки че напомняше външно въшливия револвер на ревлив революционер.
— Не си го и помисляй! — посъветва го Готке. — Реакцията ти е по-бавна от моя поглед. Няма да ме изпревариш, даже да си Дивия Бил Хикок4.
Отвън дрънна стенният градски часовник. Само веднъж.
Готке Михел се намръщи. Василискът в него се втренчи в огледалото, че и зад него, сякаш съзря нещо в синкавите му дълбини.
И пеещият часовник в жилетката на Фриц се обади с къса атрактивна мелодия.
Беше един часът следобед, а тишината в стаята с огледалото вече я нямаше.
Кьопке се задейства със скоростта на падаща мълния. Взведе чукчето в движение. Дулото на Маузера му дори не се прицели, той изгър…
Готке Михел бе по-бърз от мълния. Взорът му разкадрова затвореното пространство, прецени траекторията, улови машинално куршума, който вече се бе отправил към целта си и го стри, разсипа го с фъщене всред вихрушка от оловен прах и го попиля из помещението.
Гардеробът се разхвърча, разпарчетосан от заформилия се вихър. Част от ламперията на стаята буквално избухна и се разлетя на съчки и клечоци. Хайгер, който бе изтървал от слисване Дървения господ, видя как изтърколилият се в ъгъла скъп на сърцето му бастун от възможно най-корава дървесина се пръсна на трески.
Същевременно сразеният от същия този поглед Кьопке се строполи на шарения килим, а пистолетът му изтропа глухо до него. В роговите рамки остана здраво само лявото му очило, а златното синджирче се заметна на носа му.
Същевременно Хайгер се хвърли на пода, а Фриц инстинктивно го последва.
Същевременно фронтът на вълната от оцъкления поглед на мъртвата горгоническа глава се насочи ветрилообразно към озарения от светулката на досещането Готке Михел. Или към онова, което той беше в действителност.
Двете ръце за убиване бяха влетели съвсем неусетно. Дамската с минипищовчето почти се хлъзна по пода с палец върху петлето, а мазолестата вече обираше мекия спусък на 1,3-килограмовия Райхсреволвер от тавана.
Пищовчето все пак успя да стреля, преди дамската ръка да бъде изпържена, а след секунда — и изпепелена от огнения дъх на Готке. Куршумът обаче рикошира, отплесна се встрани и отиде нанейде. Що се отнася до въоръжената мъжка десница, то тя биде засегната от светкавично разложение още преди да се завърти и да тупне тежко в нозете на Готке, който сега се бе възправил във вид на реалистично каменно изваяние — навъсен мъник от гранит, с островърхи мустачки и сресан на алаброс перчем.
Екстракторът на пищовчето изчатка и замлъкна. Гилзата звънна нежно и замря неподвижно до крака на стола.
Опитващият да се надигне Хайгер погледна към Фриц и видя, че рикошетът бе пробил рамото на помощника му в близост до ключицата.
— Май се отървахме… — изпъшка Фриц.
Двамата се изправиха със залитане, одимени и обарутени. Бях заприличали досущ на отрудени рурски въглекопачи.
4
Дивия Бил Хикок (1837–1878) — американски каубой и стрелец, бил е за кратко време помощник-шериф. Приписват му се над тридесет и шест убийства.