Брожение обхвана целокупното гражданство и то се разбяга на дузини. Притежателите на сладкарски цехове и рафинерии се омесиха с разорените аристократи и занаятчии, тъпчеха се, препъваха се или търчаха напосоки и надаваха вопли. Фриц се огледа. Траурно-черният бабишкер бе драснал отдавна нанякъде с нетипична за възрастта си пъргавина.
Неколцина войскари се насочиха към Готке Михел, но телата им се нажежиха и засветиха, подобно на духнати от вятъра въглени.
— Замириса на опърлено — измърмори озадачено Кьопке.
Двама съзнателни граждани се хвърлиха да атакуват Готке в гръб, но той само ги погледна през рамо. Огненият му дъх изригна и ги изпепели.
Конните стражари се опитаха да преградят пътя му, но и те лумнаха като факли, а кокардите и катарамите им се стопиха. Величествените им фигури се защураха насам-натам като горящи кентаври на фона на спретнатите околоплощадни домове, някои от ездачите дори препуснаха лудешки през тълпите. Пламъците се пренасочиха… Черен дим и сажди изпълниха пространството.
Хайгер погледна нагоре. Мрачно надвисналият небесен таван не бързаше да завали, макар от доста време да оставяше впечатление, че се кани да направи именно това.
Диханието на Готке бе лъхнало всички като суховей. То не вонеше толкова на смесица от застояло и спарено, колкото на надигаща се зараза, на експлодираща като граната холера, в комбинация със серните изпарения на клокочеща в земните недра златисточервена лава.
Детективът с Дървения господ не изпускаше из очи Готке Михел, който съответно не бе никакъв Готке Михел, а някой, който издишваше искри от дванайсетлъчева звезда. И неусетно в главата му изплува цитат от Дебелата книга:
„Защо си като чужд в тая земя, като пътник, отбил се да пренощува?“2
Неочаквано за мнозина, но не и за Хайгер, Готке се врътна и побягна. И в движение наистина се превърна в нещо дребно, но какво точно, едва ли някой би могъл да каже със сигурност. Шмугна се между лъскавите чизми на ошашавения дебеландрю с палтото в цвят каки, който моментално се накака, сетне се промуши между вехтия чатал на една случайно изпречила се монахиня, която припадна, профуча през стълпотворението от гъсто нагъчкани бидермайери3, някои от които се насраха, а други — напикаха или просто пръцнаха от ужас и, опръскан от изпражненията и „златния дъжд“, който бе предизвикал, както и съпътстван от смрадливите звуци на концерта, който се бе композирал в негова чест, той се добра до долния десен край на площада и офейка по една от уличките, водещи към прибрежния квартал.
Минутка по-късно идеално сработеното трио на Хайгер се спря запъхтяно във въпросния долен край, който бе затулен от паркирана накриво зелена водоноска с 38-ъгълни колела. Кьопке се обърна към собственика й.
— Господин Водоносец, колата ни трябва — взе да го кандърдисва той. — Ние сме служители на закона.
— Не! — отсече категорично собственикът.
Фриц извади автоматичния си пищов, чието наименование се превеждаше от латински като „Готви се за война!“ и опря мушката на нарезната цев в широкия му лоб.
— Я си помисли! Още по-добре се напъни! Още можеш!
— Ми хубаво — кандиса онзи. — Срещу четвърт съюзен льовенталер.
— Става — сложи точка на пазарлъка Хайгер. — Дръж си лъвския пай! — С дясната ръка изстреля от нокътя на палеца си сребърния четвърт талер високо, като да хвърляше за ези-тура, а с лявата отвори вратицата на кабината и се озова вътре, додето изображението на разкрачения коронясан лъв се превърташе във въздуха. Фриц и Кьопке избутаха навън нещастния шофьор, който бе разперил и десетте си пръста, за да улови тежката монета, и се настаниха на седалката до Хайгер.
Едва тогава заваля. Сякаш прозорците на небето се отвориха под напора на неудържим вихър и облаците започнаха да замерят с огнени ками бягащите сеирджии. От сивочерната пелена рукна мътен дъжд — обилен, напоителен и щедър към родените в неделя.
— Улица? — запита Хайгер и щракна с пръсти. — Как й беше името?
— „Баптистка“ — отзова се Фриц.
— №13 — додаде Кьопке. — 13 бе, без майтап. Голяма бяла къща. Карай наляво, после завий два пъти вдясно.
И водоноската потегли. Неясният й и размит силует се плъзна в пороя подобно на голям гризач по нанадолнище. Сините капки шибаха усърдно по корпуса й със силата на сачми. Видимостта стана нула, като в корема на акула. За късмет разстоянието бе късо. Бърже се изтърколиха до дома с поолющената фасада.
3
Бидермайери — посредствени буржоа, които водят уравновесен и щастлив живот без страх за бъдещето си.