Мама се беше заклела, че не ще да види Джино и известно време се съобразявах с това. Но след първите целувки той нямаше търпение „да си минел по реда“, както се изразяваше, и всеки ден ме врънкаше да го представя. Не се осмелявах да му кажа, че тя не иска да го види, защото счита за много посредствена професията му на шофьор, и с разни извинения се мъчех да отложа срещата. Накрая той се досети, че крия нещо, и така ме притисна, че бях принудена да призная:
— Мама не иска да се запознае с тебе, защото смята, че трябва да се омъжа за човек с положение, а не за шофьор.
Бяхме в колата, както обикновено, на околовръстния път. Джино скръбно ме погледна и отрони една въздишка. Бях толкова заслепена, че не долових колко фалшива е мъката му.
— Ето какво значи да си беден! — прочувствено възкликна той и замълча.
— Неприятно ли ти е?
— Чувствам се унизен — поклати глава Джино, — друг на мое място нямаше да настоява да го представяш, нямаше да говори за годеж… Върви, че прави нещата, както си му е редът.
— Какво те интересува? — попитах. — Аз те обичам. Това е достатъчно.
— Би трябвало да й се представя с куп пари — продължи той, — без да говоря за женитба, разбира се, тогава майка ти щеше да бъде много доволна да се запознае с мен.
Не дръзнах да му противореча, защото знаех, че казаното е самата истина.
— Знаеш ли какво ще направим? — подех след малко. — Някой ден скоро ще те заведа ненадейно при мама… и ще се наложи да се запознае с тебе. Нима ще си затвори очите?
Както бяхме се уговорили, една вечер въведох Джино в голямата стая. По това време мама беше привършила с шиенето и разчистваше масата, за да я подреди за вечеря. Аз вървях пред него и казах:
— Мамо, това е Джино.
Очаквах някаква сцена, бях предупредила и него. За моя изненада мама отвърна сухо: „Приятно ми е“, и го изгледа от главата до петите. Сетне излезе от стаята.
— Ще видиш, че всичко ще мине добре — успокоих го аз. Приближих се и поднасяйки му устните си, добавих: — Целуни ме.
— Не, не — тихо отказа той, като ме отблъсна, — после майка ти с право ще мисли лошо за мене.
Джино умееше винаги да казва точно каквото трябва и го казваше в най-подходящия момент. В себе си не можех да не призная, че съображението му е основателно. Мама влезе и като избягваше да поглежда към него, заговори:
— Има ядене наистина, но само за нас двете… Ти изобщо не ме предупреди, но сега ще изляза и…
Не можа да довърши. Джино пристъпи напред и я прекъсна:
— За бога, съвсем не съм дошъл тук, за да ми предлагате вечеря… Ако позволите, ще поканя вас и Адриана.
Говореше надуто като възпитаните хора. Мама ме погледна, не бе свикнала да се обръщат към нея така, нито да я канят и за миг се смути. Отвърна:
— Колкото до мене, но ако Адриана предпочита…
— Можем да идем някъде наблизо, в гостилницата — предложих аз.
— Където пожелаете — подчерта Джино.
Мама каза, че отива да си свали престилката, и ние останахме сами. Искрено се радвах, въобразявах си, че съм спечелила кой знае каква важна битка, а всъщност всичко беше комедия и единствено аз не играех роля. Притиснах се до Джино и преди да успее да ме отблъсне, го целунах въодушевена. В целувката ми се отразяваха и облекчението от притесненията, които дни наред бяха ме терзали, и увереността, че пътят към сватбата е открит, и благодарността ми към Джино заради неговата любезност към мама. Бях влюбена в Джино, обичах мама и нямах други цели освен едничката мечта да се омъжа, бях искрена, доверчива и беззащитна, какъвто може да е човек на осемнайсет години, когато разочарованието още не е взело най-хубавото от душата му. Едва по-късно разбрах, че чистосърдечността вълнува и се харесва на малцина, а у повечето хора поражда присмех и желание да я осквернят.