— Или у вас, или никъде.
Разбрах, че желае да му платя услугата, която бях поискала, и се опитах да лавирам:
— Предлагам ти да се срещнем в някое кафене.
— Или у вас, или никъде.
— Добре, у дома — съгласих се аз и добавих, че ще го очаквам още същия ден късно следобед.
— Знам какво иска — казах на Мино, докато влизахме в блока. — Иска да прави любов с мене, но никой не е в състояние да принуди жена, която не е съгласна. Веднъж ме изнуди, тогава бях неопитна, но сега няма да го бъде.
— Защо не искаш да правиш любов с него? — нехайно попита той.
— Защото обичам тебе.
— Да допуснем обаче — с присъщия си тон възрази той, — че ако не приемеш да правиш любов с него, той ще откаже да унищожи протокола от разпита. И тогава?
— Не се съмнявай, ще го унищожи.
— Но ако се съгласи само при това условие?
Бяхме на стълбището, спрях се и отговорих:
— Ще постъпя така, както желаеш ти.
Мино ме прегърна през кръста и бавно заговори:
— Добре, аз искам следното: след като дойде Астарита го заведи в спалнята. — Аз ще чакам зад вратата и щом влезе, ще го застрелям, ще го бутнем под леглото, а ние цяла нощ ще се любим.
Очите му вече не бяха помътнели от мъка, както през предишните дни, а блестяха избистрени. Изплаших се най-вече, защото в предложението му имаше логика, а и занапред очаквах по-големи и непоправими беди от престъплението, което можеше да извърши.
— Имай милост към мене! — възкликнах. — Не го приказвай дори на шега!
— Дори на шега — повтори той. — Наистина се шегувах.
Възможно бе да се шегува, но аз се успокоих, защото се сетих, че той не знае за празния пистолет — нали бях извадила патроните.
— Не се безпокой — казах, — Астарита ще направи каквото поискам, но не говори така, много ме плашиш.
— Е, човек и да не се пошегува — лекомислено отвърна той и влезе вкъщи.
Щом влязохме в голямата стая, забелязах внезапната възбуда, която беше го обзела. По навик се заразхожда нагоре-надолу с ръце в джобовете. Крачеше по-енергично от обикновено, лицето му изразяваше трескаво мислене, а не обичайното отвращение и апатия. Отдадох промяната на облекчението му, че документите скоро ще бъдат унищожени, и като приютих отново надеждата в сърцето си, рекох:
— Ще видиш, че всичко ще се нареди.
Той силно трепна, изгледа ме като непозната и машинално повтори:
— Да, разбира се, всичко ще се нареди.
Под предлог, че трябва да се пазарува за вечеря, отпратих мама от къщи. Изведнъж се настроих оптимистично. Реших, че нещата действително ще отидат по местата си, даже ще се наредят много по-добре, отколкото съм се надявала. Астарита щеше да направи каквото исках, ако не го беше и сторил вече, Мино постепенно щеше да си възвърне вкуса към живота и да почне да гледа с вяра в бъдещето. На всички хора е присъщо да са доволни, че оцеляват в бурни времена, но щом вятърът се смени, веднага започват да замислят по-далечни и амбициозни планове. Преди два дни ми се струваше, че съм способна да се откажа от Мино, стига да знам, че ще е щастлив, но сега в заблудата, че бързо ще съумея да възстановя доброто му настроение, не само не помислях за раздяла, а търсех начини още по-силно да го привържа към себе си. Към тези планове ме подтикваха не някакви разумни доводи, а неясният порив на душата ми, неспособна продължително да понася унинието и мъката. Смятах, че на точката, в която се намираха нещата, пред нас има само две решения: или да се разделим, или да се свържем за цял живот. И тъй като отхвърлих първата възможност, ми хрумна да потърся някакво средство, за да ускоря втората. Мразя лъжата и мисля, че едно от малкото ми добри качества е искреността, на моменти почти крайна. И ако тогава излъгах Мино, то беше, защото имах усещането, че казвам истината. Истина по-истинска от самата истина, истина според сърцето, не според обективните факти. Освен това нищо не бях обмисляла предварително, беше вдъхновение.
Мино вървеше нагоре-надолу, аз седях в края на масата. Изведнъж му рекох:
— Слушай, спри. Трябва да ти кажа нещо.
— Какво?
— От известно време не се чувствам добре. Преди няколко дни отидох на лекар, бременна съм.
Той се спря, изгледа ме и попита:
— Бременна ли си?
— Да, и съм абсолютно сигурна, че е от тебе.
Мино беше интелигентен и макар да не се досети, че го лъжа, мигновено разбра съвсем точно истинската цел на известието ми. Взе стол, седна до мене, погали ме нежно по лицето и рече: