Мълчаливо го наблюдавах и сетне с неочаквана безцеремонност, която не ми е присъща, запитах:
— Защо се правиш на глупак пред мене?
— Но аз… — обърка се той.
— Добре знаеш, че не сме дошли тук да разглеждаме вилата или да се възхищаваме от дрехите на господарката ти, а да отидем в твоята стая и да се любим. Хайде да вървим, няма какво да говорим повече.
След като видях вилата, като че за миг се преобразих и наистина ми беше трудно да позная себе си в плахото и невинно момиче, което преди малко бе влязло вътре. Излязохме от спалнята и заслизахме по стълбата. Джино ме беше прегърнал през кръста и на всяко стъпало се целувахме — уверена съм, че никой никога не е слизал тъй бавно по стълба. На първия етаж, без да престава да ме милва и целува, той отвори някаква врата, замаскирана в стената, и по задното стълбище ме заведе долу. Беше вечер и приземният етаж бе тъмен. Джино не запали лампите, прегърнати и впили устни един в друг стигнахме до стаичката му през един мрачен коридор. Той отвори, влязохме и чух, че затваря вратата. Стояхме прави в тъмнината и се целувахме. Целувката ни бе безкрайна, щом пожелаех да я прекъсна, той я подновяваше, а когато искаше да се отдръпне, аз продължавах. После Джино ме побутна към леглото и аз се отпуснах по гръб.
Задъхан ми шепнеше на ухото и нежно ме убеждаваше, явно възнамерявайки да ме залиса и да отвлече вниманието ми, докато ми сваляше дрехите, но не беше нужно, защото бях решила да му се отдам и защото вече мразех доскоро тъй обичания тоалет и с нетърпение исках да се освободя от него. Гола, мислех си, ще бъда хубава като господарката на Джино, ако не и повече от нея и от всички богати жени по света. Пък и от месеци тялото ми чакаше този момент и усещах, че пряко волята ми изгаря от нетърпение и потискано желание, подобно на дълго гладувало вързано животно, което най-после пускат на свобода и му дават да яде.
Затова приех естествено любовния акт и физическата наслада не беше съпроводена от мисълта, че постъпвам нередно. Напротив, както често става, когато човек съзре непознат пейзаж и му се стори, че вече го е виждал, макар за първи път се явява пред погледа му, и аз имах чувството, че правя неща, които вече съм вършила, незнайно къде и кога, може би в друг живот. Това не ми попречи да любя Джино със страст, даже с настървение, като го целувах, хапех и притисках в прегръдките си почти до задушаване. И той сякаш бе обзет от същата страст. В тъмната стаичка, заровена под двата етажа на безлюдната и тиха вила, дълго, струва ми се, се прегръщахме настървено и по хиляди начини опипвахме плътта си, сякаш бяхме врагове, които ожесточено се борят на живот и смърт, за да се наранят взаимно.
Но щом страстите ни бяха задоволени и изтощени легнахме един до друг, ме обзе силен страх, че след като вече ме е притежавал, Джино няма да иска да се ожени. Тогава заговорих за дома, в който ще живеем след сватбата.
Господарската вила ме беше поразила толкова, че вече не се съмнявах, че щастието е възможно само сред красиви и чисти вещи. Давах си сметка, че никога няма да притежаваме дори стая от подобен дом, и все пак упорито се мъчех да залича тази пречка, като обяснявах на Джино, че и обикновена къща би могла да изглежда добре, ако е идеално чиста. Освен лукса във вилата, чистотата й породи, навярно в по-голяма степен, куп размишления. Стараех се да убедя Джино, че чистотата преобразява и грозните предмети, но в действителност мисълта за моята бедност ме отчайваше и със съзнанието, че бракът е единственото средство да се отърва от нея, целях най-вече да уверя себе си:
— Даже две стаи, но да са съвсем чисти, подът всеки ден да се мие — обяснявах, — по мебелите да няма прах, месингът да се лъска и всяко нещо да е на мястото си: чиниите, кърпите, дрехите и обувките, където трябва да стоят, и ще е хубаво. Важното е добре да се измита, да се измиват подовете и всеки ден прахът да се обира старателно… Ти не бива да съдиш по нашия апартамент, мама е разхвърляна, а и няма време, милата. Обещавам ти, че нашият дом ще свети от чистота.
— Да, да, чистотата преди всичко — отвърна Джино. — Знаеш ли какво прави госпожата, като намери прах в някой ъгъл? Вика камериерката, нарежда й да коленичи и да го изчисти с ръка, както правят с кучетата, когато са изцапали. И е права.
— Сигурна съм — продължих, — че моят дом ще е по-чист и подреден от нейния, ще видиш.
— Но ти ще работиш като модел — подигравателно отвърна той — и няма да се грижиш за дома.
— Какъв модел! — възкликнах живо. — Няма да работя като модел. Ще си стоя по цял ден вкъщи, ще поддържам чисто и подредено и ще ти готвя. Мама казва, че това означавало да слугуваш, но щом обичаш някого, е приятно и слугиня да му бъдеш.