Дълго разговаряхме така и неусетно страхът ми се разсея и отстъпи място на присъщата ми простодушна и замайваща доверчивост. А и как ли бих могла да се усъмня? Джино не само одобряваше плановете ми, но и ги обсъждаше подробно, уточняваше и допълваше със свои. Както навярно съм споменала, той е бил донякъде искрен — накрая лъжецът бе повярвал в собствените си лъжи.
След близо двучасовия ни разговор задрямах и предполагам, че и Джино е заспал. Разбуди ни един лунен лъч, промъкнал се през прозореца на приземието, който освети леглото и нас. Джино предположи, че сигурно е много късно, и наистина часовникът на нощното шкафче показваше малко след полунощ.
— Какво ли ще ме прави мама — притесних се аз, като скочих от леглото и се заобличах на лунната светлина.
— Защо?
— За първи път ще се прибера толкова късно. Никога не излизам сама вечер.
— Можеш да кажеш — предложи Джино, докато ставаше, — че сме били на екскурзия, но колата се е повредила и е спряла сред полето.
— Няма да ми повярва.
Припряно излязохме от вилата и Джино ме закара до нас. Бях сигурна, че мама няма да повярва на историята с повредената кола, но не допусках, че интуицията й ще отгатне с подробности случилото се. Имах ключове от входа и от вратата на апартамента. Влязох, тичешком изкачих неосветените стъпала и отключих вратата. Искаше ми се мама вече да си е легнала и потъналият в мрак апартамент ме изпълни с надежда. Без да паля лампите, на пръсти тръгнах към моята стая, но почувствах как с ужасна ярост някой ме хваща за косите. Разбира се, беше мама, която в мрака ме завлече до голямата стая, блъсна ме на дивана и без да пророни дума, почна да ме налага с юмруци. Мъчех се да се прикрия с ръце, но тя сякаш усещаше намеренията ми и все успяваше да ми нанесе по някой подъл удар право в лицето. Най-после се измори и силно задъхана седна на дивана до мене. След малко стана и отиде да запали лампата, върна се, седна насреща ми с ръце на хълбоците и ме загледа втренчено. Погледът й ме изпълваше със смущение и срам, опитвах се да издърпам надолу дрехите си и да заема прилична поза въпреки цялата бъркотия, в която бях се озовала. С обичайния си тон мама рече:
— Бас държа, че ти и Джино сте правили любов.
Исках да й отвърна: „Да, вярно е“, но се боях, че пак ще ме удари, а на светлото точността на нейните попадения ме плашеше повече от болката. Беше ми неприятно да се появявам пред хората с подуто око, особено пред Джино. Отговорих:
— Не, не сме правили любов… Колата се повреди по време на екскурзията, затова закъсняхме.
— А аз ти казвам, че сте правили любов.
— Не… не е вярно.
— Разбира се, че е вярно. Иди се погледни в огледалото… позеленяла си.
— Сигурно съм уморена… не сме правили любов.
— Правили сте.
— Не сме правили.
Онова, което неясно ме разтревожи и изненада, беше фактът, че в настойчивостта й не прозираше никакво възмущение, а само много силно любопитство, и то не беше безцелно. С други думи, мама искаше да разбере дали съм се отдала на Джино не за да ме упрекне или накаже, а просто да го знае поради някаква нейна си причина, която считаше за много важна. Времето бе напреднало и макар да бях уверена, че няма да ме бие повече, упорито продължих да отричам. Ненадейно тя се приближи до мене и посегна да ме хване за ръката. Понечих да се дръпна, но мама каза:
— Не бой се, няма да те пипна, ела с мене.
Недоумявах къде ще ме води, но бях изплашена и се подчиних. Държейки ме за ръка, тя ме изведе от къщи и побутвайки ме по стълбите се озовахме на улицата. В този час наоколо бе тъмно и веднага разбрах, че сме се отправили към червената светлинка на нощната аптека, където имаше и пункт за бърза помощ. На прага на аптеката за последен път се помъчих да окажа съпротива, но тя ме дръпна силно и аз връхлетях вътре, падайки на колене. Там бяха аптекарят и един млад лекар. Мама се обърна към лекаря:
— Това е дъщеря ми. Искам да я прегледате.
Той ни покани да влезем в задното помещение, където беше кабинетът му и попита мама:
— Кажи какво й е. Защо трябва да я преглеждам?
— Тази свиня е правила любов с годеника си, а отрича! — изкрещя тя. — Искам да я прегледате и да ми кажете истината!
На лекаря му стана забавно, усмихна се, сви устни и рече: