Между мене и нея имаше нещо подобно на мълчалив облог: тя искаше сватбата ми да се осуети и аз да се убедя в правотата на твърденията й, а аз желаех да се осъществи и тя да се увери, че моят начин на мислене е правилният. И все по-силно и отчаяно се вкопчвах в надеждата да се омъжа, сякаш съзнателно бях заложила целия си живот единствено на тази карта. И през цялото време с горчивина си давах сметка, че мама гледаше с неприязън усилията ми и си пожелаваше да се провалят.
За кой ли път се налага да спомена, че проклетото съвършенство на Джино се потвърди и при приготовленията за сватбата. Когато казах на мама, че и той ще участва в покупките, излъгах, защото дотогава не бе направил и намек. Бях изненадана и безкрайно доволна, когато Джино, без да поискам нищо, ми предложи малко пари в помощ. Извини се за скромната сума с думите, че не бил в състояние да отдели повече, защото често се налагало да изпраща пари на родителите си. Днес, като си припомням предложението му, не намирам друго обяснение освен изключителната вярност към ролята, която му допадаше и бе решил да играе. Вярност, породена може би и от угризенията, че ме лъже и че е невъзможно да се ожени за мене, както му се искаше. Ликуваща, побързах да съобщя на мама за даденото от Джино. Тя само отбеляза, че сумата е твърде малка, за да му разстрои финансите, но достатъчна, за да ми хвърли прах в очите.
Настъпи много щастлив период в живота ми. Всеки ден се срещахме с Джино и се любехме навсякъде: на задната седалка в колата, прави в тъмния ъгъл на безлюдната улица, на една ливада край града или в стаичката му във вилата. Една нощ той ме изпрати до къщи и се любихме на тъмната площадка пред апартамента, легнали на пода. Друг път — в киното, сгушени на последния ред, точно под операторската кабина. Беше ми приятно да сме заедно сред тълпата, в трамваите и на обществените места, защото хората ни блъскаха и аз се възползвах и се притисках до него. Човек действително отстъпва пред стихийните страсти и аз винаги и навсякъде изпитвах необходимост да стисна ръката му, да прокарам пръсти в косите му или да го галя дори в присъствието на странични хора, със заблудата, че е останало незабелязано. Любовта безкрайно ми харесваше и навярно обичах нея самата дори повече от Джино; бях готова да я правя не само от чувства към него, но и заради удоволствието, което ми носеше. Разбира се, не допусках, че същото удоволствие мога да изпитам с друг мъж. И все пак, макар и смътно, долавях, че всеотдайността, страстта и умението, които влагах в ласките, не могат да се обяснят единствено с чувствата ми. Милувките имаха относително самостоятелен характер, бяха моя склонност, която и без появата на Джино не би закъсняла да се прояви.
Но на първо място беше мисълта за сватбата. За да спечеля пари, помагах колкото е възможно повече на мама и нерядко си лягах късно. Денем, когато не позирах в ателиетата, с Джино обикаляхме магазините, за да изберем мебели и покъщнина. Разполагах с ограничени средства и затова търсех педантично и продължително. Настоявах да ми показват неща, които знаех, че не съм в състояние да купя, дълго и внимателно ги разглеждах, преценявах качествата им, спорех за цената и накрая показвах неудовлетвореност или обещавах да намина друг път и си тръгвах, без да съм купила нищо. Очакваните кратки разходки из магазините и изтормозващото разглеждане на недостъпни за мене вещи неусетно и неволно ме накараха да се съглася с мама, че без пари няма щастие. След посещението във вилата повторно надзъртах в рая на богатството и осъзнавайки, че съм изключена без вина от него, не смогвах да потисна горчивината и смущението си. Но се стремях, както впрочем постъпих и в господарския дом, чрез любовта да забравя за несправедливостта. Любовта беше единственият ми лукс и ми позволяваше да се чувствам равна на толкова по-богати и щастливи жени от мене.
Най-сетне след много търсене и премисляне се реших да направя съвсем скромните си покупки. С договор на изплащане, тъй като парите не ми стигаха, купих комплект спалня в модерен стил: двойно легло, тоалетка, нощни шкафчета, столове и гардероб. Те бяха съвсем обикновени и евтини, с груба изработка и не е за вярване моменталната ми привързаност към тези скромни мебели. Бях поръчала да варосат стените, да боядисат с блажна боя прозорците и вратите, да лъснат пода и тъй нашата стая стана като остров на чистотата сред мръсното море на къщата; денят, в който докараха мебелите у дома, несъмнено беше един от най-щастливите в живота ми. Почти не вярвах, че притежавам такава стая: подредена, светла, миришеща на вар и блажна боя, и неверието ми се смесваше със задоволство, което изглеждаше неизчерпаемо. Понякога, когато бях сигурна, че мама не ме наблюдава, отивах в спалнята, сядах на непокрития матрак на леглото и с часове разглеждах всичко. Неподвижна като статуя, се вторачвах в моите мебели, сякаш не вярвах в реалността им и се боях, че в един миг ще видя как изчезват и аз оставам сред голите стени. Или ставах и с парче плат грижовно изтривах праха, за да заблести дървото още повече. Допускам, че ако бях се поддала на чувствата си, дори бих ги целувала. Прозорецът без пердета гледаше към широк мръсен двор, ограден с ниски и дълги блокове като нашия. Гледката напомняше двор на лазарет или затвор, но аз, опиянена от възторг, както се казва, не го виждах и бях радостна, сякаш стаята ми имаше изглед към хубава градина. Представях си как ще си живеем с Джино там, как ще спим заедно, как ще се любим. Предвкусвах радостта и от бъдещите покупки, които при първа възможност щях да направя: тук — ваза с цветя, там — лампа, по-нататък — пепелник или статуетка. Единствената ми мъка бе, че не мога да си направя баня, ако не облицована с бели блестящи плочки и с кранчета като във вилата, то поне нова и хигиенична. Но бях решила да поддържам изключително чиста и подредена моята стая. След посещението в господарския дом бях стигнала до извода, че луксът започва именно с реда и чистотата.