— Имате късмет, че сте намерили Адриана.
— Защо? — изненадан попита Джино.
— Защото шофьорите обикновено се женят за слугини.
Видях как Джино си сменя цвета, но той не беше от хората, които се оставят да ги хванат натясно.
— Вярно, вярно — изрече тихо с израз на човек, който за първи път съглежда нещо очевидно, което досега му е убягвало. — Предишният шофьор наистина се ожени за готвачката, разбира се, защо не?… Би трябвало и аз да направя същото. Шофьорите се женят за слугини, а слугините — за шофьори. Виж ти, как не съм се замислил по-рано? Обаче — добави нехайно — по-скоро бих предпочел Адриана да работи като миячка на чинии, отколкото като модел, макар че — той вдигна ръка, за да пресече възраженията на Джизела — професията сама по себе си… Право да си кажа, не мога да се примиря с работата й да се съблича пред мъже и най-вече с това, че там се завързват някои познанства и приятелства, които…
Той поклати глава и сви устни. Сетне й поднесе пакета с цигари:
— Пушите ли?
Тя не съобрази веднага какво да отговори и само отказа цигарата. След малко си погледна часовника и се обърна към мене:
— Адриана, трябва да тръгваме. Късно е.
Действително беше късно, сбогувахме се с Джино и излязохме от млечния бар. На улицата Джизела ми рече:
— Готвиш се да направиш страхотна глупост. Аз никога не бих се омъжила за такъв.
— Не ти ли харесва? — попитах разтревожена.
— Никак. Беше ми казала, че е висок, а той е, кажи-речи, по-нисък от тебе. Погледът му е неискрен, никога не гледа право в очите, говори превзето и отдалече се разбира, че едно мисли, а друго приказва… И на всичкото отгоре работи като шофьор.
— Но аз го обичам — възразих.
— Да, но той не те обича — спокойно отвърна тя — и ще видиш, че някой ден ще те зареже.
Бях поразена не само от увереността, но и от сходството на нейното предсказание с маминото. Днес мога да призная, че едва за час, а не в продължение на месеци като мене, благодарение на ненавистта си към Джино Джизела разбра много по-добре нрава му. От своя страна той се изказа неодобрително по неин адрес и признавам, че впоследствие неговото мнение се оказа донякъде вярно. Всъщност моята неопитност и обичта, която изпитвах към двамата, замъгляваха преценката ми и е безспорно, че почти винаги излизат прави онези, които вещаят злина.
— На такива като Джизела — рече ми Джино — в нашето село казват „добра жена“.
По лицето ми се изписа недоумение. Той поясни:
— Уличница. Характерът и маниерите й са такива. Високомерна е, защото се облича хубаво, но откъде има дрехите?
— Годеникът й ги подарява.
— Годеници за по една вечер. А сега слушай: или аз, или тя.
— Какво искаш да кажеш?
— Искам да кажа, че ще правиш каквото си решиш, но ако смяташ да се срещаш с нея, ще трябва да се откажеш от срещите с мене. Или аз, или тя.
Помъчих се да го разубедя, но не успях. Естествено, той беше обиден от пренебрежителното отношение на Джизела, но възмущението и антипатията му сигурно се дължаха и на неизменната му вярност към ролята на годеник, която го беше подтикнала да помогне при покупките и приготовленията за сватбата. Както винаги, Джино беше безупречен в засвидетелстването на чувства, които не изпитва.
— Моята годеница не бива да се среща с разни пропаднали жени — повтаряше непреклонно.
Накрая, пак поради преследващия ме страх, че сватбата ни ще се осуети, му обещах да не се срещам с Джизела, макар в сърцето си да знаех, че няма да удържа обещанието си, и то не само защото бе невъзможно — с нея позирахме по едно и също време в едно и също ателие.
Оттогава започнах да се виждам с Джизела без знанието на Джино. Когато бяхме заедно, тя използваше всяка възможност да намеква с ирония и пренебрежение за годежа ми. Бях сглупила да й призная немалко неща за моята връзка с Джино и тя си служеше точно с тях, за да ме уязвява и да се подиграва на настоящия и бъдещия ми живот. Приятелят й Рикардо, който, изглежда, не правеше никаква разлика между нас и считаше и двете ни за леки и недостойни за уважение момичета, с удоволствие се включи в играта и насърчаваше насмешките и намеците й. Но добродушно и глуповато, защото, както споменах, не беше нито умен, нито злобен. За него годежът ми беше повод за шеговит разговор, колкото да се убие времето. Ала Джизела, за която моята порядъчност бе като трън в очите, целеше да стана като нея, за да нямам никакво право да я упреквам, влагаше много усилия и язвителност и всячески се стремеше да ме огорчи и унизи.