— Аз да ревнувам? За бога!
— Да, ревнив си и ако беше искрен, щеше да си го признаеш.
Неочаквано той се хвана на въдицата и рече:
— На мое място всеки щеше да ревнува.
— Защо?
— Хайде, хайде, кой мислиш ще ти повярва? Толкова важна работа, че дори пет минути не можеш да намериш да се видим… Хайде де.
— И все пак е истина. Много работих — изрекох спокойно. Беше вярно, какво ако не работа, и то съвсем не лека, бе онова, което всяка вечер правех с Джачинти? — Спечелих пари да платя не само всички вноски, но и чеиза — добавих, подигравайки се на себе си. — Така поне ще можем да се оженим, без да дължим нищо.
Той не отговори, очевидно се убеждаваше в истинността на казаното и изоставяше първоначалните си съмнения. И тогава, както обикновено правех преди, обвих ръце около шията му, докато той шофираше, и силно го целунах зад ухото, шепнейки:
— Защо ревнуваш?… Знаеш, че в живота ми няма друг освен тебе.
Пристигнахме във вилата. Джино паркира колата в градината, затвори портата и тръгнахме към входа за прислугата. Здрачаваше се и първите светлини, червеникави в синкавата мъгла на зимната вечер, проблясваха от прозорците на съседните вили. В коридора на приземния етаж беше почти тъмно, миришеше на кухненска влага и застояло. Спрях се и заявих на Джино:
— Тази вечер не искам да дойда в твоята стая.
— Защо?
— Искам да се любим в стаята на господарката ти.
— Ти си луда! — възмутен възкликна той.
Често сме били в помещенията на горния етаж, но се любехме в неговата стая, в приземието.
— Просто каприз — казах. — Какво те засяга?
— Много ме засяга даже, защото ако случайно се счупи нещо… Никога не се знае… После какво ще правя, като забележат?
— Е, голямо чудо! — лекомислено подхвърлих. — Ще те уволнят и толкова.
— Как само го казваш!
— А как трябва да го кажа? Ако наистина ме обичаше, нямаше нито за миг да се колебаеш.
— Аз те обичам, но не искам неприятности, да не говорим повече за това.
— Ще внимаваме, нищо няма да забележат.
Спокойно продължавах да се преструвам, че ме вълнуват чувства, които не изпитвах, и възкликнах:
— Аз съм ти годеница и искам да изпълниш едно мое желание, а ти от страх, че ще легна там, където ляга господарката и ще опра глава на възглавницата й, ми отказваш!… Какво си въобразяваш? Че тя е по-добра от мене ли?
— Не, но…
— Аз струвам колкото хиляда жени като нея — продължих, — но толкова по-зле за тебе. Прави любов с чаршафите и възглавниците на господарката си, аз си отивам.
У Джино, както съм изтъквала, уважението и страхопочитанието към господарите бяха много силни, той се фукаше с тях, като че ли всичките им богатства по някакъв начин му принадлежаха; но като видя, че проявявам непозната дотогава решителност и ядосана си тръгвам, той се обърка и изтича след мене, молейки ме:
— Почакай, де… Къде отиваш? Просто така си приказвах. Щом ти е приятно, ще идем горе.
Накарах го още малко да се помоли, преструвайки се на обидена, сетне се съгласих и прегърнати се качихме на горния етаж, като от време на време спирахме на стълбата да се целунем, точно както първия път, но промяната в душата ми бе огромна. В спалнята на господарката отидох право до леглото и вдигнах покривката. Отново обзет от страх, Джино възрази:
— Нима се каниш да легнеш под завивките?
— Защо не? — спокойно отговорих. — Не искам да ми е студено.
С видимо неодобрение той замълча; щом приготвих леглото, влязох в банята, включих газта и съвсем леко отворих кранчето за топлата вода, тъй че ваната да се пълни бавно. Неспокоен и недоволен, Джино ме следваше и негодуваше:
— И банята ли?
— Те се къпят, след като са се любили, нали?
— Знам ли ги какво правят? — отвърна той и сви рамене.
Не ми убягна, че всъщност своеволията ми не са му неприятни, само че му беше трудно да ги приеме. Беше страхлив, обичаше да си знае мястото. Но нарушаването на реда го блазнеше толкова повече, колкото по-рядко си го позволяваше.
— В края на краищата имаш право — с усмивка каза след малко, унизен и изкушен, опипвайки с ръка матрака. — Тук е хубаво… По-хубаво, отколкото в моята стая.
Седнахме на края на леглото.
— Джино — рекох, хвърляйки се на шията му, — помисли колко хубаво ще бъде, когато си имаме дом за нас двамата… Няма да е като този, но ще бъде наш.