Карел Чапек
Римските легиони1
Четирима от ветераните2 на Цезар3, които след участието си в галския4 и британския5 поход се бяха върнали, увенчани със слава и с най-големия триумф, какъвто е виждал светът, та тези четирима герои, казвам, а именно Булио, бивш десетник, Луциус, заради своята мършавост наричан Мацер, Сартор, известен под прозвището Хила, ветеринар на втори легион, и най-сетне Стробус от Гета, се бяха събрали в кръчмата на сицилийския грък и голям шмекер Онократ, за да си припомнят заедно великите и паметни военни събития, на които те някога бяха свидетели. И тъй като беше жега, Онократ изнесе масата им на улицата и там четиримата войници си пиеха виното, като разговаряха високо помежду си. Нищо чудно, че скоро около тях се струпаха хора от улицата, занаятчии, магаретари, деца и жени с пеленачета на ръце, за да слушат разказите им. Трябва да знаете, че славните дела на великия Цезар тогава все още привличаха вниманието на всички римски граждани.
— Слушайте значи — каза Стробус от Гета — да ви разкажа какво се случи, когато на реката срещу нас се бяха изправили трийсет хиляди сенони6.
— Чакай — поправи го Булио, — преди всичко сеноните не бяха трийсет хиляди, а най-много да имаше осемнайсет хиляди, второ, ти беше в девети легион, който никога не се е сражавал със сеноните. Вие тогава лежахте на лагер в Аквитания7 и ни кърпехте обувките, легионът ви нали беше само от кундураджии и кърпачи? Ха сега карай нататък.
— Имаш грешка — възрази Стробус. — Ако искаш да знаеш, тогава ние се намирахме в Лутеция8. А колкото до обувките ви, ние ги кърпехме, вярно, ама това беше след бягството ви от Герговия9, съвсем ги бяхте протрили. Какъв пердах ядохте само тогава вие и пети легион, и така ви се падаше.
— Не беше така — каза Луциус, когото наричаха Мацер. — Пети легион никога не е бил при Герговия. Пети легион го тупаха още при Бибракте10 и оттогава не го биваше за нищо друго освен за плячкосване. Като петия друг легион нямаше — каза Мацер и плю надалече.
— А кой беше виновен за това — каза Булио, — че пети легион при Бибракте загази с двата крака. Предните позиции трябваше да се заемат от шести легион, който трябваше да смени петия, ама на клинчарите от шестия хич не им се искаше. Нали тъкмо се бяха върнали от женските в Масилия11…
— Приказваш врели-некипели — възрази Сартор, по прякор Хила, — шести легион изобщо не е бил при Бибракте; той стигна на фронта едва при Аксона, когато командуването беше поел Галба.
— Що си не гледаш фелдшерството, като не ги разбираш тия работи — рече Булио. — На Аксона беше втори, трети и седми легион. Шестия ебуроните12 отдавна го бяха пратили на почивка да нанка у дома.
— Всичко това открай докрай е лъжа — каза Луциус Мацер. — Истината е само това, че втори легион, в който служих аз, се би на Аксона; останалото е лично твоя измислица.
— Що ли приказваш и ти — каза Стробус от Гета. — На Аксона вие хъркахте на резервната линия и когато се събудихте, битката беше свършила. Да опожарите Генабум13, за това бяхте кадърни вие, и да съсечете няколкостотин цивилни, задето бяха обесили трима лихвари, и на това бяхте способни.
— Така беше заповядал Цезар — сви рамене Мацер.
— Не е истина — извика Хила; — заповедта за това не беше издал Цезар, ами Лабиен14. Къде ти Цезар, той беше прекалено много политик, за да направи такова нещо, а Лабиен беше военен.
— Галба15 беше истинският военен — каза Булио, — защото не се страхуваше; а Лабиен се намираше винаги половин миля зад фронта, да не би да го сполети нещо случайно. Къде беше Лабиен, когато ни обкръжиха нервите16, а? Тогава убиха центуриона17 ни и аз, като най-старши десетник, трябваше да поема командуването. „Момчета“, казах им аз, „който отстъпи само една крачка…“
— Това с нервите — прекъсна го Стробус — беше детинска работа; те ви обстрелваха с шишарки и жълъди. Много по-лошо беше с арверните18.
— Приказки си приказваш — възрази Мацер, — арверните ние изобщо не можахме да ги стигнем. Нямате си представа, то беше нещо като лов на зайци.
— В Аквитания — каза Хила — аз улучих веднаж един елен; ама парче беше, рогата му бяха разклонени като дърво — два коня трябваше да го довлекат в лагера.
— Това нищо не е — заяви Стробус, — в Британия какви елени имаше да знаете!
1
РИМСКИЯТ ЛЕГИОН — основна бойна единица в римската войска, наброяваща обикновено 4500 души, от които 3000 тежко въоръжени пехотинци, 300 конници и 1200 леко въоръжени пехотинци.
3
ЦЕЗАР, ГАЙ ЮЛИЙ (100–44 г. преди н.е.) — военачалник и държавник, достигнал абсолютна власт над цялата римска империя.
5
БРИТАНСКИ ПОХОД — първото нашествие на Цезар в Британия през 55 година преди н.е., второто — през 54 г. преди н.е.
6
СЕНОНИ — келтско (галско) племе, което, според римското предание, е представяло основната съставна част от населението на Галия.
7
АКВИТАНИЯ — старото название на югозападната част на Галия между р. Гарона и Пиренеите, по-късно самостоятелна римска провинция.
9
ГЕРГОВИЯ — главната квартира на арверните, срещу която Цезар предприема неуспешно нападение по време на общото въстание на галите, организирано от Верцингеторикс в 52 г. преди н.е.
10
БИБРАКТЕ — град в Източна Галия (днешния Бова ре), при който в 58 г. преди н.е. Цезар разбил келтското племе хелвети.
12
ЕБУРОНИ — келтско племе в древна Галия между Рейн и Моза, унищожено от Цезар в 53 г. преди н.е.
14
ТИТ ЛАБИЕН — Цезаров легат в Галия през периода 58–50 г. преди н.е., който през 49 г. се присъединил към Помпей и паднал в борбата против Цезар при Мунда в 45 г. преди н.е.
15
ГАЛБА — авторът е използувал тук неподходящото от хронологическо гледище име на опитния военачалник Сервий Сулпиций Галба, по-късно римски император (68–69 г.).
16
НЕРВИ — старогерманско племе в Североизточна Галия (днешна Белгия и съседната част от Франция).
18
АРВЕРНИ — най-важно от келтските племена, което през II век преди н.е. покорило повечето от останалите келтски племена и разпростряло властта си от Пиренеите до Рейн.