— Леле, дръжте ме да не падна — извика Булио, — Стробус ще не разправя, че е бил в Британия!
— А пък ти да не би да си бил — обърна се към него Мацер. — Хей, Онократе, донеси вино! Ще ви кажа, че съм срещал много лъжци, които са разправяли, че са били в Британия, но не съм вярвал на никого.
— А аз бях — каза Хила. — Бях закарал свини. Там беше седми, осми и десети легион.
— Бабини деветини — изрази мнението си Стробус. — Десети легион по-далече от Секванския19 лагер никога не е ходил. Да ги бяхте видели какви бяха излъскани, докато да дойдат в Алесия20. Ама там здравата ги наредиха тия сукалчета.
— Там всички ядохме боя — каза Булио. — Пердашиха ни като брашнен чувал и все пак накрая спечелихме сражението.
— Не беше така — възрази Мацер. — Това изобщо не беше кой знае колко голямо сражение. На сутринта, като излязох от палатката…
— Не беше така — каза Хила. — Тя, тая при Алесия, започна още по тъмно.
— Иди копай гробища — каза Булио; — цялата работа започна, след като бяхме обядвали; точно бяхме яли овнешко…
— Това не е истина — каза Хила, като удари с юмрук по масата. — При Алесия ни даваха само говеждо, кравите бяха заболели нещо. Никой вече не искаше да го яде.
— А пък аз ти казвам, че беше овнешко — настояваше Булио. — Нали тогава беше дошъл при нас стотникът Лонгус от пета легия.
— Гледай какви ги разправя — каза Мацер. — Та Лонгус беше при нас във втори легион, а когато бяхме при Алесия, него отдавна го бяха убили. В пети легион беше Хиртус.
— Това не е вярно — каза Хила. — В пети легион беше оня — как го казваха? — сетих се, Корда.
— Гле'й го — не се съгласяваше Булио — Корда беше в Масилия. Лонгус беше и стига толкова: дойде и каза „да му опустее и дъжда“…
— Дрън-дрън — извика Стробус. — Не беше така. При Алесия тогава изобщо не валя дъжд. Страшна горещина беше, нали си спомням как се беше вмирисало свинското.
— Овнешко беше — извика Булио — и валя дъжд! Та ви казвам, идва тоя Хиртус и разправя: „Момчета, казва, мирише ми на голяма тупаница“. И излезе прав. Сражението продължи двайсет часа…
— Не беше така — каза Мацер. — Всичко се свърши в три часа.
— Аха, имаш голяма грешка — каза Стробус. — Всичко продължи три дни, но с почивки. Втория ден ни биха…
— Не е вярно — заяви Хила. — Биха ни първия ден, на втория ден си им го върнахме.
— Глупости — каза Булио, — ние изобщо не бяхме ги били и искахме да се откажем, но те се отказаха преди нас.
— Това съвсем не беше така — рече Мацер, — изобщо при Алесия не е имало никакво сражение. Онократе, вино! Чакайте да ви кажа нещо: когато обсаждахме Аварик21…
— Абе, не беше така — измърмори Булио и заспа.
19
СЕКВАНИ — галско племе, населяващо сегашната област Франш-Конт между Родан (Рона), Арар (Савона) и планината Юра. Покорено от Цезар през периода 58–52 г. преди н.е.
20
АЛЕСИЯ — град в Галия, в който през време на голямото галско въстание през 52 г. преди н.е. бил обкръжен и пленен вождът на арверните Верцингеторикс.