Сойър спря и оправи още едно знаменце на друг гроб, а Демарко се запита дали човекът не страда от някакво обсесивно-компулсивно разстройство.
— Минават шест години и този път „Рестън“ работи с компания, производител на бронежилетки. Изобретяват някакво съединение, което ще олекоти жилетката, но без да намали предпазната й сила. Обаче точно както и с приспособлението за водните системи, три месеца преди производителят на жилетките публично да оповести продукта, който ще продава в огромни количества на Пентагона, някой купува грамаден брой акции, цената им се качва шеметно и инвеститорът спечелва почти дванайсет милиона долара. Този път обаче ние не успяваме да разберем дори кой е той.
— Как така не успявате да разберете кой е инвеститорът?
— Ами така. Който и да го е направил, беше основал фиктивна инвестиционна компания с пет-шест служители, които не съществуват. Компанията беше подала нужните документи в нужните служби, служителите й до един имаха номера на социални осигуровки, данъчни партиди и всичко останало. На хартия всичко изглеждаше законно, само дето хората не съществуваха.
— Не можахте ли да проследите парите?
— Как звучи само, „не можахте ли“! Следихме ги от една офшорна банка до друга, докато накрая не изчезнаха яко дим. Не забравяйте, Демарко, това се случи преди четиринайсет години и сигурно ще се учудите, че банки в държави като Беларус и Нигерия нямат същите документални практики като нас, особено ако подкупите банкера.
— Преди малко говорехте за инвеститора като за мъж. Знаехте ли кой е?
— Не. Можеше да е и жена или да са били повече от един. Обаче в момента сме сигурни, че човекът, изтъргувал вътрешната информация, е от „Рестън Тек“. Когато се случи с приспособлението за водната мрежа, можеше да е някой от „Рестън“ или от водопречиствателните фирми. Но когато се случи втори път с различна компания, се убедихме, че човекът е служител на „Рестън“.
— Обаче нямате представа кой е.
— Никаква, а повярвайте ми, Кайзър здравата се порови. Преди пет години се случи отново. Този път беше замесена компания, която проектира електромоторите, които се свързват с колелата на реактивен самолет.
— Моля?
— Нали се сещате как, когато самолетът чака на изхода, го избутват назад с едно камионче? А след като самолетът застане на пистата, той се придвижва бавно и изразходва много гориво. Въпросното електромоторче с презареждащ се акумулатор се закрепва за колелата на самолета, който с негова помощ може да се придвижва и да маневрира. Не само пестите гориво, но можете и да уволните всички служители, които управляват камиончетата, теглещи самолетите. Изобретението не беше одобрено от Федералната авиационна агенция, но дори само идеята покачи цената на акциите.
— И какво стана? — попита Демарко.
— Каквото стана и с бронежилетките. Непосредствено преди компанията да съобщи за новото електрическо моторче, някой купи голям брой акции и реализира печалба. Този път инвеститорът беше европейски хедж фонд, който също се оказа само празна черупка, защото беше основан в Лихтенщайн, в Швейцария или някъде там, и на нас ни беше още по-трудно да разберем кой е замесен. Искам да ви обясня, че „Рестън Тек“ е много подходяща за търговия с вътрешна информация. Във всеки един момент фирмата работи над нови технологии с трийсет-четирийсет различни производители и ако успеете да се досетите кое ще е следващото голямо откритие, то ще се превърне в златна мина. Доколкото ни е известно, досега се е случвало три пъти.