— По дяволите — изруга той и изключи барбекюто. — Е, какво става, мамка му? Защо тези типове мислят, че…
— Първо, искам да се извиня на теб и на съпругата ти за нападението. Не допусках, че ще направят подобно нещо.
— Моля! Значи си знаел, че ще идват?
— Не точно те, но знаех, че някой ще дойде.
— Не разбирам. Откъде…
— Тези хора работят за един умопобъркан убиец във Филаделфия. Парите, над които Комисията е наложила запор след ареста на Моли, са на същия този луд, а аз му казах, че ти си партньор на Моли и че вината за конфискуването на парите е твоя.
— Сигурно се майтапиш…
— Казах на гангстера, че ако си иска парите обратно, трябва да те поступа малко.
— Това е възмутително!
— Я не викай, Кембъл!
— Но аз нямам нищо общо с Моли Махоуни!
— Знам, Дъг, но някой трябва да върне парите на този гангстер и аз реших, че ти си този човек. Разбираш ли, знам, че продаваш вътрешна информация от „Рестън“, и знам, че си я давал на Претър. А той е спечелил адски много пари за теб и Ръсти Макграт през последните двайсет години. Ето защо, за да не допусна Моли Махоуни да бъде убита от мафията, им пробутах теб. Съжалявам, обаче нямах избор.
— Това са глупости. Не можеш да го направиш.
— Дъг, вече го направих. Ще ти кажа и какво още мога да направя. Ако мафията не те очисти, ще те предам на щатската прокуратура.
— Ню Йорк ли?
— Да, ще се погрижа да те арестуват за убийството на Претър, защото знам, че ти си го убил. Отначало си помислих, че е Макграт, обаче после разбрах, че има желязно алиби за нощта, в която е умрял Претър. Ти пък имаш на колата си стикер за транспондер на „Ез-Пас“, следователно всяко твое минаване през пунктовете на магистралата от Мериленд до Манхатън е записано, откъдето разбрах, че си бил в Манхатън в нощта, когато е бил убит Претър.
Демарко бе сглобил събитията благодарение на лукавия Нийл.
— Не съм убил Дики — оправда се Кембъл. — Онази нощ отидох в Манхатън, за да говоря с един тип, когото се опитвахме да наемем. Той ще го потвърди.
Демарко допускаше, че Кембъл вероятно казва истината. Беше достатъчно умен да измисли причина за посещението си в Ню Йорк в нощта, когато бе умрял Претър. И все пак не беше чак толкова умен.
— Вярвам ти, Дъг. Вярвам, че си се срещнал с онзи тип, може би дори сте вечеряли заедно, а после си се видял с Претър по-късно през нощта, напил си го и си го убил.
— Не е вярно. Аз…
Демарко вдигна ръка.
— Кембъл, в момента нюйоркската полиция смята, че Претър се е самоубил, защото е откачалка и защото и друг път е правил опит. Ченгетата дори не знаят, че ти си познавал Претър. Но когато им кажа, че си се опасявал да не би Претър да свидетелства срещу теб, след като го призове адвокатът на Моли и след като бащата на Моли притисне ченгетата с цялото си политическо влияние… Е, ще те пипнат, Дъг. Ще те пипнат, защото ги бива, а ти си скапан кретен.
— Казвам ти, не съм…
— Ще намерят свидетели, които ще заявят, че са ви видели заедно с Претър в някой бар през онази нощ. Ще забележат грозната ти физиономия на някоя от десетте милиона камери в цял Манхатън. Ще намерят пръстови отпечатъци или ДНК в кабинета на Претър. Ще намерят нещо, Дъг, и после ще те обвинят в убийство — ако мафията не те убие преди това. В момента съм готов да заложа на мафията.
— Тогава какво искаш, по дяволите? Да не би да си дошъл да ми съобщиш, че си ми прецакал живота?
— Не, дойдох да ти отправя предложение.
— Какво предложение?
— Искам да поемеш вината вместо Моли Махоуни. Искам да признаеш, че Претър е отворил банковата сметка на нейно име, че ти и приятелчетата ти сте намерили парите, които тя уж е инвестирала. И че Претър е човекът, който всъщност е купил акциите чрез електронните брокери, които я обвиняват, че е използвала.
— Защо да го правя, по дяволите? Защо да признавам престъпление, което не съм извършил?
— Защото така ще останеш жив, Дъг, и няма да влезеш в затвора. А ако направиш каквото ти казвам, ще си запазиш и парите. Тоест парите, които ти е спечелил Претър.
— Не разбирам.
— Какво не разбираш, Дъг? Уговорил съм ти сделка с прокуратурата.