— И вие убихте Суит заради това?
— Не, не стана така. Видяхме, че Суит души Дики, и го попитахме какво става, а той заяви, че ще издаде Макграт. Опитахме се да го разубедим. Умолявахме го да помисли какво причинява на отбора, но негодникът отговори, че бил длъжен пред всемогъщия Бог да каже истината. Макар че най-вероятно причината не беше Бог, а фактът, че Макграт беше спал с гаджето му. Както и да е, той се помъчи да излезе от стаята на Претър и аз го сграбчих за ръката. Опитах се само да му попреча да излезе, за да си поговорим още малко, но някак го завъртях и той изхвърча през прозореца. По онова време бях много силен и помпах мускули, освен това бях направо бесен на Суит, задето ще провали отбора. И бях пиян. А не исках да стане така.
— И после заедно потулихте историята.
— Ами да. Какво друго да направим? Аз нямаше да призная, че съм изхвърлил Суит през прозореца, а Макграт за нищо на света нямаше да признае, че Дики се явява на тестовете вместо него. Затова казахме, че е бил нещастен случай, че Суит се е спънал, и всъщност това почти си беше истина.
— Защо Претър се е опитал да се самоубие?
— Защото е смахнат. Гениален е, обаче не познавам по-параноичен тип от него. Страхуваше се от всичко. Беше сигурен, че в крайна сметка някой ще издрънка пред училищната управа, че той пише домашните на Макграт, сигурен беше и че ще влезе в затвора за смъртта на Суит. След смъртта му направо откачи.
— Затова ли се е опитал да се самоубие? Защото се е страхувал да не отиде в затвора?
— Дори не съм сигурен, че е опитвал да се самоубие — отговори Кембъл. — През нощта на неговия така наречен опит за самоубийство изпи една пета от бутилка „Джак Даниълс“. А в същото време вземаше метедрин, за да не заспи и да довърши някаква курсова работа. Метедрин. Не успокоителни или сънотворни, а метедрин. Както и да е, някой го намерил в локва от собствената му урина, видял хапчетата и се обадил на деветстотин и единайсет. Промили му корема, прегледал го психиатър, който заключил, че Дики е депресиран луд, какъвто си беше, и че се е опитал да се самоубие. Обаче дали наистина се е опитал? Не знам. Съмнявам се. Няколко седмици по-късно го преместиха в друг университет.
— Значи така започва търговията с вътрешна информация?
— Идеята беше на Дики. По онова време само аз имах работа. В „Рестън Тек“. „Джетс“ току-що бяха разкарали Макграт заради коляното му, а Дики беше в Манхатън с великите си идеи за инвестиции, но нямаше парите. Макграт обаче имаше пари, повече от един милион от бонуса при подписване на договора си, а и от застраховката след травмата. Затова аз предадох на Дики какво разработва „Рестън Тек“, а той избра къде да инвестираме — в онази водопречиствателна компания. Направихме го само три пъти.
Точно това си бе помислил Демарко още при първата си среща с Макграт.
— Тогава ти защо уби Претър?
— Макграт ме принуди. Притесняваше се, че ако Комисията или прокуратурата започнат да притискат Дики, той ще се огъне. Не знам как по-ясно да го кажа — Дики беше гений, обаче беше абсолютно смахнат. На него не можеше да се разчита, затова Макграт искаше да го отстраним. Каза, че ако аз не се погрижа за Дики, щял да разкаже какво се е случило в университета с Джими Суит.
— Глупости — възрази Демарко. — Не вярвам, че Макграт те е принудил да правиш каквото и да било. Според мен си убил Претър, понеже с Макграт заедно сте решили, че той е бреме, и на теб се е паднал жребият да го очистиш.
— Не беше така. Ръсти каза…
— Според мен лъжеш, Дъг, но на този етап вече няма значение. Единственото важно нещо е да поемеш вината вместо Моли Махоуни.
60
Беше голяма среща: Демарко, Дъглас Кембъл, адвокатът на Моли, Даниъл Кейн, Ранди Сойър от КЦКФБ и един юрист от прокуратурата, Дейв някой си — младеж с лоша прическа и жълта папийонка. Демарко открай време намираше папийонките за претенциозна превземка, а най-изтъкнатият представител на тази модна тенденция беше журналистът Джордж Уил. Не след дълго Дейв доказа, че предубеждението на Демарко по отношение на папийонките си има своите основания.
Седяха в лъскавата заседателна зала на Даниъл Кейн около маса, по-голяма от кабинета на Демарко. Но събирането ръководеше Демарко, не Кейн.
— Ето каква е сделката — поде той. — Кембъл ще свидетелства, че той, Ричард Претър и Ръсел Макграт са извършили три успешни измами, основани на вътрешна информация, свързана с клиенти на „Рестън Тек“. Ще свидетелства също, че е дал на Ричард Претър информация, въз основа на която той е купил десет хиляди акции от компания, която произвежда акумулатори за подводници, а Претър е закупил акциите, използвайки самоличността на Моли Махоуни. В замяна на показанията му прокуратурата ще настоява съдията да осъди господин Кембъл условно и да му наложи голяма глоба. Разбира се, всички обвинения срещу Моли Махоуни ще отпаднат, тъй като показанията на Кембъл напълно я оневиняват. И накрая, господин Кембъл и съпругата му ще минат в Програмата за защита на свидетелите.