Ръсти притежаваше изработена по поръчка яхта, която струваше около един милион, и купища пари в различни офшорни сметки. Разбира се, Макграт трябваше някак да бъде убеден да даде кодовете за достъп до тези сметки, но Демарко не се съмняваше, че Делрей и приятелчето му Били умеят да бъдат много убедителни. А след като убедяха Макграт, той и яхтата му щяха да изчезнат. Макграт най-вероятно щеше да се окаже някъде насред Атлантическия океан, а яхтата му щеше да попадне при търговец, който да замаже името на носа, да я продаде и да изпрати печалбата на Ал Кастиля.
Кембъл, разбира се, щеше да бъде напълно прецакан. Беше подписал признание не само за престъпленията, които са извършили заедно с Претър и Макграт, но освен това бе поел отговорност за престъпленията на Моли. Сделката на Кембъл зависеше от това той да даде показания, уличаващи Ръсти Макграт, затова след изчезването на Макграт Кембъл оставаше единственият възможен виновник. Ако Кембъл се опиташе да разкаже различна история — че всъщност няма нищо общо с Моли и че Демарко го е принудил да поеме вината й… Е, кой щеше да повярва на човек, който вече е подписал самопризнание? А след като Кембъл излезеше от затвора — или пък дори още докато е в затвора — Ал Кастиля най-вероятно щеше да прибере и неговите пари.
Планът на Махоуни беше безмилостен. И единственото му морално оправдание беше — ако Махоуни изобщо изпитваше нужда да се оправдава, — че Моли му е дъщеря.
Не че Демарко се притесняваше от съдбата, сполетяла Тед Алън и Ръсти Макграт, и от онова, което предстоеше да се случи на Кембъл. Ни най-малко. Знаеше, че Кембъл е убиец, че Макграт се бе опитал да убие и Кембъл, и съпругата му, и че Тед Алън най-вероятно също е убивал хора, макар че нямаше доказателства за това. Затова не съжаляваше за нещастието, което тези хора си бяха навлекли. Чувстваше се зле обаче, задето е навредил на свестен човек като Кей Кайзър и е корумпирал правосъдната система, за да отърве виновен човек, Моли Махоуни, по-малкото зло.
И тогава Махоуни го изненада. Махоуни обикновено беше твърде себичен, за да обръща внимание на чувствата на другите, но сега сякаш отгатна мислите на Демарко.
— Между другото — каза той, — Моли ще изтърпи наказание заради стореното, но няма да е в затворническа килия.
— Какво искате да кажете? — попита Демарко.
— Днес сутринта говорихме с Мери Пат и аз…
— Казали сте й, че Моли е виновна.
— Да. В основни линии. Не съм й казал какво се е случило с Тед или с Макграт, нито за останалите неща. Никога не би го приела и би ме издала. Обаче й казах, че Моли е помогнала с вътрешната информация и че причината да не влезе в затвора е, че съм дръпнал конците тук-там. Интересното е, че Мери Пат не беше изненадана. Като че ли от известно време е знаела, че Моли е виновна, обаче се е притеснявала да го признае дори пред себе си. Затова седнахме да си поговорим тримата заедно и Мери Пат каза на Моли, че трябва да оправи нещата. Не й остави избор.
— Какво решихте? — попита Демарко и Махоуни му обясни.
Да, това го приемам, помисли си Демарко.
— Обаче има още един проблем, господин конгресмен.
— О, за бога! Сега пък какво? Няма ли всичко това най-сетне да свърши?
— Кей Кайзър е подала оставка, когато научила за сделката на Моли. Има вероятност да си отвори устата пред пресата.
— Може и да си отвори устата, обаче това нищо няма да промени. Не и след признанието на Кембъл. А Сойър и прокурорите също няма да признаят нищо. Обаче оставката й наистина ме тревожи. Нуждаем се от хора като нея, Джо. Тя е умна, корава и неподкупна. Правителството се нуждае от нея. Страната се нуждае от нея. Какво иска тя? Как можем да я убедим да остане?
Най-странна беше непоклатимата увереност на Демарко, че Джон Махоуни, който в редица отношения беше корумпиран човек, всъщност бе говорил искрено. Страната наистина се нуждаеше от Кей Кайзър.
63
Барбара Джейн наблюдаваше как адвокатът се отдалечава от басейна. Беше няколко години по-млад от нея, може би десетина, и беше голям сладур. Тя го покани на среща в къщата и нареди на прислужницата да го доведе при басейна. Искаше да се видят там, за да бъде по монокини и да му покаже циците си, докато си слага горнището.
Гордееше се с тези кутрета и обичаше от време на време да ги води на разходка.
Каза на сладкото адвокатче, че иска веднага да се разведе с Боб, и му обясни, че той изобщо няма да оспорва развода. Адвокатът й сигурно се изненада от бързината на действията й — арестуваха Боб преди по-малко от седмица, — но не толкова, колкото се изненада самият Боб. Да, напоследък тя все изненадваше адвокатите. Добрият стар Боб също беше адвокат.