Какъв идиот. Наема седемдесетгодишен човек, който на всичко отгоре е и прекарал инсулт, да убие Мелинда Стоу и му поръчва да убие и Демарко, задето е разговарял със Стоу и е направил запис. Явно убиецът трябвало да разбере и къде е записът и да го унищожи. Обаче след като Демарко пипнал нещастника, ченгетата бързо разбрали, че Стоу е застреляна с неговия пистолет, затова той се споразумял и издал Боб.
Тя се срещна с Боб малко след ареста му. Не го попита защо е извършил тази глупост, обаче той започна да дрънка колко много искал да стане вицепрезидент и как се налагало да се отърве от Мелинда Стоу, защото в противен случай Махоуни все някога щял да използва информацията срещу него и да осуети плановете му.
— Реших, че понеже Орвил Рейт е бивше ченге, ще успее да се справи — каза Боб. И додаде: — Обаче ние все още можем да пипнем Махоуни. Нали се сещаш, можем да подхвърлим информацията, че казиното е опростило дълга на дъщеря му.
Точно в този момент тя обясни на Боб, че вече няма никакво „ние“. Не възнамеряваше да продължава да го търпи да й виси на шията като вонящ мъртъв албатрос. Каза му, че ако не оспорва развода, тя ще плати правните му разходи, които ще бъдат главозамайващи. Обаче ако се противопостави на развода и при липсата на някакви собствени пари, някой сополив обществен защитник можеше да се окаже единственият му адвокат срещу обвинение за съучастие в убийство.
А що се отнася до Махоуни… каза му просто да го забрави. Обвиненията срещу дъщеря му бяха свалени, но по-важното беше, че някъде бе прочела новината за изчезването на човека от казино „Атлантик Палъс“. Без него щеше да бъде невъзможно да докажат, че Моли Махоуни изобщо някога е ходила в казиното. Накрая му заяви:
— Така че просто ще се наложи да изпиеш горчивия хап, Боб. Все пак ще ти наема най-добрия адвокат, който намеря, и може би той ще успее да те отърве от смъртоносната инжекция, задето си планирал убийството на Мелинда Стоу.
Запита се дали неумолимият към престъпността Боб все още е доволен, че в Аризона продължава да има смъртно наказание.
Боже, какъв скандал! Медиите направо откачиха: на който и канал да превключиш, имаше снимки на тях двамата с Боб. Телефонът й направо прегря от репортери, които искаха интервюта. Всички колеги на Боб от Конгреса твърдяха, че са шокирани и слисани. Гледа един видеоматериал, в който Махоуни мрачно клатеше глава и твърдеше, че стресът от политиката често кара хората да правят невъобразими неща.
Някой ден, но не веднага, тя може би щеше да се кандидатира за мястото на Боб. Но независимо дали попаднеше в Конгреса или не, можеше и да погне Джон Махоуни, а тя беше много по-умна от глупавия стар Боб.
64
В десет часа вечерта Демарко седеше на една каменна пейка на терасата от западната страна на Капитолия. Седеше и пиеше коняк от стиропорена чашка. В краката му беше бутилката „Хенеси“, която обикновено държеше в шкафчето в кабинета си. Конякът имаше лечебна цел — в такива моменти Демарко неизменно се нуждаеше от изцеление на душата си.
Беше ясна и безоблачна нощ, времето беше меко и пред Демарко се разкриваше безпрепятствена гледка към Нешънъл Мол и обелиска на Джордж Вашингтон, чак до искрящия бял куб на Мемориала на Линкълн.
Обичаше Вашингтон нощем.
Отпи глътка коняк с огромно облекчение, че не се налага да накланя глава на една страна. Братовчедът на Делрей — неговият нов зъболекар — бе поставил коронка на счупения му зъб и му бе взел само шестстотин долара, а не хиляда, колкото щеше да му вземе предишната мъчителка. Едно беше сигурно — щеше да си плати сметката навреме. Не искаше Делрей да идва да си търси парите. Изобщо никога повече не искаше да вижда Делрей.
Оставаше проблемът с Тина Бърк, майка на две дъщери. Искаше ли да я види отново? Може би Алис имаше право. Може би беше станал на възраст, когато трябваше да се замисли по-сериозно за живота си. Поразсъждава над въпроса, отпи още една глътка бренди и извади мобилния си телефон, макар че все така не беше решил дали да й се обади.
— Искам да поговорим — разнесе се глас зад него.
Демарко извърна глава. Беше Кей Кайзър. Нямаше представа как го е намерила, но подозираше, че тя е способна да намери почти всеки, когото пожелае.