— Много се тревожа за нея, Джо — каза Мери Пат. — Нямам предвид историята с Комисията. Притеснявам се за здравето й, за разсъдъка й. Надали е склонна към самоубийство, но ми се струва толкова крехка. Трябва да откриеш кой стои зад всичко това.
Демарко й обеща да направи всичко по силите си и смяташе да спази обещанието си, защото не си представяше някой да се отметне, след като е дал дума на Мери Пат.
Затова сега седеше на масата в кухнята, която служеше и за трапезария, в малкото и не особено спретнато апартаментче на Моли в Северна Бетезда. Не знаеше откога живее тя тук, но в дневната все още имаше неразопаковани кашони. Моли изобщо не се беше постарала да поукраси жилището: нямаше никакви картини по стените, никакви възглавници по канапето, никакви симпатични джунджурии по полиците или масичките. Сградата, в която живееше младата жена, също го изненада: не беше в най-добрия квартал, нямаше нито басейн, нито фитнес център, нито някакви други екстри, каквито очакваш да намериш на място, избрано от добре платена млада професионалистка.
— Кой според теб е направил това, Моли? — попита Демарко. — Трябва да започна отнякъде.
Дъщерите на Махоуни знаеха, че Демарко заема някаква тъмна ниша в света на баща им, но не знаеха каква точно. Когато Моли го попита дали работи с адвокатите й, той каза:
— Ами не пряко. Баща ти ме помоли сам да се поразровя в тази история.
Всъщност Демарко имаше предвид следното: баща ти очаква да направя неща, които адвокатите ти не са склонни да вършат, особено ако някои от въпросните неща може да станат причина за изключването на истински адвокат от колегията. Моли обаче не го помоли да поясни ролята си в защитата й. Просто седеше, вперила поглед в масата и разтърсена от всичко, което й се бе случило. Никога преди не беше арестувана. Никога не бяха я подлагали на снемане на отпечатъци, нито беше претърсвана на голо от надзирателка. Не беше нощувала в килия, заобиколена от пристрастени към кокаина проститутки. Разбираемо беше, че е в шок, но Демарко се нуждаеше от помощта й.
— Моли, знам, че си разстроена, но трябва да се съсредоточиш. Служителката от Комисията каза, че извършителят е използвал компютър от интернет кафе. Някога ходила ли си в интернет кафе?
Моли кимна.
— Да, казва се „При Майло“. На няколко пресечки от тук е и ходя там, когато ми трябва интернет, а не съм на работа. По-евтино е, отколкото да плащам месечен абонамент у дома.
Това вече го изненада — жена на възрастта на Моли и с нейните доходи да няма интернет връзка у дома. Е, може би просто беше пестелива.
— Мисли, Моли — настоя Демарко. — Който е направил това, познава навиците ти. Знае, че ходиш в онова кафе. Знае адреса ти, датата на раждане и номера на социалната ти осигуровка. Половин милион долара са внесени в сметка, която уж е твоя, което означава, че този тип е богат или има достъп до много пари. Затова мисли, Моли! Кой човек с пари има достъп до личните ти данни? Списъкът надали е дълъг.
Моли само поклати глава.
Господи!
— Имаш ли неприятели в службата, някой, който да ти завижда…
— Да ми завижда ли! — възкликна Моли и се изсмя — кратко, хрипливо и мрачно, — като че ли представата някой да й завижда й се струваше абсурдна.
— Тогава ми кажи кои твои познати притежават компютърни умения за такова нещо.
— Компютърни умения ли?
— Може някой да е хакнал компютъра ти, за да се добере до личните ти данни, или е поставил някое от онези… онези устройства, дето следят какво тракаш по клавишите. И после е влязъл в компютъра от кафенето и е направил да изглежда така, все едно ти си купила акциите и си отворила банковата сметка.
Моли сви рамене.
— Повечето хора, с които работя, са учени или инженери и всички използват компютри. Но никой не е хакер, поне доколкото ми е известно.
— Ами служителите от компютърния отдел? Сигурно в службата имате техничари, които ви обслужват машините.
— Наемаме поддръжка отвън и аз не познавам никой от тях.
— Как се казва фирмата, Моли?
Тя му каза и Демарко си записа. Добре че все пак имаше нещичко за записване.
— Ами хората, с които си работила по проекта за подводниците? Който и да го е извършил, би трябвало да знае кога производителят на акумулаторите ще оповести пробива. Колко души участваха в проекта?
— В главния екип имаше петима инженери, в това число и аз, но много хора в компанията знаеха. На всеки две седмици се отчитахме пред шефовете и пред инвеститорите докъде сме стигнали.