— Дай ми имената на другите инженери.
Моли се подчини, но додаде:
— Те са обикновени хора като мен. Не биха направили нищо подобно. И доколкото ми е известно, никой от тях не разполага с личните ми данни.
— Моли, сещаш ли се за нещо, което може да ти помогне? Каквото и да е. За някой, който е душил край кабинета ти, който те е разпитвал за номера на социалната ти осигуровка или за банката ти?
Моли понечи да каже нещо, но после изхлипа приглушено, надигна се от масата и застана пред кухненската мивка с гръб към Демарко. Стоеше там приведена, сякаш ще повърне. Накрая се изправи, но не се обърна.
— Колко е часът? — попита.
— Дванайсет и половина — отвърна Демарко и погледна часовника си. Какво значение има колко е часът?
— Искаш ли едно питие, Джо?
Аха. Тя не искаше да започне да пие преди обяд, сякаш сутрешното пиене те превръща в алкохолик, но ако слънцето е подминало зенита, всичко е наред. И не искаше да пие сама.
— Не, благодаря — отговори Демарко. — Не ми се пие.
Моли отвори едно шкафче над мивката и извади бутилка скоч. Евтин скоч, забеляза Демарко. Сигурно на вкус беше като разредител за боя. Докато Моли си наливаше, Демарко й разказа какво му е съобщил Ранди Сойър за трите предишни случая с търговия въз основа на вътрешна информация в „Рестън Тек“.
— Моли — каза той, — ако не се сещаш за човек, който би те натопил, сещаш ли се поне за някой от компанията, който може да се възползва от вътрешна информация? Ако Сойър е прав за предишните случаи, трябва да е човек, който работи в компанията отдавна, много преди ти да постъпиш. Сещаш ли се за човек, който е по-богат, отколкото може да се очаква? Нали разбираш, да харчи повече, отколкото смяташ, че може да си позволи. Или колега, който е много любопитен какво работиш.
Демарко се хващаше като удавник за сламка и го съзнаваше. Моли не отговори. Продължаваше да стои до мивката с гръб към Демарко. Беше обърнала на един дъх първото си питие, докато той говореше, после веднага си наля второ, но този път сложи в чашата си и лед.
— Моли — подкани я той, — хрумва ли ти нещо?
Тя продължи да мълчи и да гледа през прозореца към невзрачния вътрешен двор. Демарко го забеляза на влизане в сградата — малък правоъгълник, обрасъл с треволяк, предимно с плевели, басейнче за птици без вода и няколко храста с изсъхнали кафяви листа. Цялата жилищна сграда изглеждаше занемарена, но може би обитателите не можеха да си позволят да се оплачат от липсата на елементарна поддръжка.
Моли най-сетне се извърна с лице към Демарко. Очите й май блестяха по-силно — вероятно заради алкохола.
— Казаха, че може да отида в затвора за три години. Ще имам криминално досие, ще изгубя работата си и татко ще бъде унизен в пресата. Чувствам се като…
Тя се разрида. Разплака се толкова силно, че се строполи на пода в кухнята. Демарко се приближи до нея, вдигна я и я притисна в прегръдките си. Потупа я несръчно, все едно караше бебе да се оригне. Беше толкова слабичка, че усещаше лопатките й през ризата си.
— Моли, всичко ще бъде наред. Ще те измъкнем от тази каша, скъпа. Имай ми доверие.
Тя не знаеше нищичко, което да му помогне, и беше прекалено разстроена, за да разсъждава трезво… но, разбира се, имай ми доверие.
7
Грег Портър излезе от сградата на полицията на Атлантик авеню с мисълта, че срещата с ченгетата не е минала никак добре. Само че те бяха най-малкият му проблем.
Дивотиите, които вършеше Тед — как лъжеше Макгрудър, как криеше разни неща от Ал, как жонглираше с цифрите… Грег имаше лошо предчувствие за цялата работа, наистина лошо предчувствие. И все пак, изглежда, последният ход на Тед — да убеди Макгрудър, че онзи Глийсън им е откраднал един камион с риба — беше проработил. Или поне така си мислеше Тед, но Грег все още се притесняваше.
Казиното имаше две счетоводни книги: едната показваха на инвеститорите и на данъчните, а от втората се виждаше колко пари печелят в действителност. Втората счетоводна книга включваше и дела на Ал от казиното, изпраните пари от някои други операции на Ал, подкупите, които плащаха на местните ченгета и политици. Системата на счетоводство беше умишлено усложнена и дори запознат човек трудно се ориентираше в нея. Грег започваше да подозира, че мнителността на Макгрудър не е предизвикана от нещо конкретно, което е забелязал в таблиците. Първо, не се опитваха да прикрият голяма загуба — само половин милион, — а и Грег я беше разпределил в много пера. Не твърдеше, че са изгубили парите, защото неколцина запалени играчи са имали късмет на масите, тъй като прекалено много хора наблюдаваха хазартната страна на бизнеса. Вместо това той подправи книгите в разходната част. Включи разходи, които не бяха направили, добави загуби от увреден инвентар, каквито нямаше, увеличи сумата, похарчена за запълване на пукнатина в един от басейните, наду цената на консумативи, които трудно можеха да бъдат проследени. Нямаше начин Макгрудър да разбере дали са употребили няколко десетки каси с алкохол повече от обичайното.