Обаче Нийл го нямаше — беше заминал със съпругата си и се беше отдал на плътски наслади, — затова на Демарко му оставаше само едно: да пусне името на Дъглас Кембъл в Гугъл, и понеже то беше почти толкова разпространено, колкото и Джон Смит, попаденията се оказаха безброй. Час по-късно Демарко попадна на статия за Дъглас Кембъл, която привлече вниманието му. Публикацията беше излязла в „Шарлотсвил Дейли Прогрес“ и в нея се разказваше за срещата на футболния отбор на Вирджинския университет, участвал преди двайсет и четири години в турнира за купата „Флорида Сайтръс“, където претърпял загуба. Причината тази новина да стигне до вестниците беше фактът, че част от играчите на университетския отбор бяха станали професионалисти, а един от тях дори беше стигнал до Залата на славата. Не беше Кембъл. Той самият беше играл като защитник в „Кавълиърс“ и футболната му кариера беше приключила след колежа.
След като не научи нищо повече от факта, че Кембъл е играл футбол в колежа, Демарко се обади на свой съсед в Джорджтаун. Съседът му живееше срещу него, работеше в данъчната служба и всяка година отговаряше на въпросите на Демарко, докато той се бореше с данъчната си декларация — обикновено в десет часа през нощта на четиринайсети април. Счетоводителят харесваше Демарко, защото съпругата му беше станала въздържателка и не допускаше никакъв алкохол в къщата, така че, ако горкият човечец искаше да се отдаде на простото удоволствие да изпие една бира, трябваше да си намери повод да посети Демарко.
По тази причина данъчният инспектор му беше съсед и приятел. Сега обаче той не прегърна идеята да даде на Демарко толкова необходимия му номер на социалната осигуровка на Кембъл. Вследствие на което се наложи Демарко да го удари на молба и да прибегне до лъжи. Съседът му знаеше, че Демарко работи за Конгреса, затова лъжата гласеше, че интересът му към Кембъл е свързан с поверителен въпрос, свързан с националната сигурност, който не може да му разкрие.
— Виж, трябва само да проверя някои данни за този тип, обаче ако се обадя на Вътрешна сигурност — което мога да направя, разбира се, — ще ми отнеме цяла вечност. Освен това, ако осведомя тези типове, те тутакси ще му забранят да напуска страната и ще изпратят федерални агенти да го разпитват. Съмнявам се, че този тип е направил нещо нередно, затова не искам да го прецаквам, обаче трябва да проуча някои неща и за целта ми трябват номерът на социалната му осигуровка и датата му на раждане. Хайде, познаваш ме. Няма да му открадна самоличността. А, за малко да забравя. „Натс“ ще играят утре в Питсбърг. Отбий се, ако искаш, да гледаме мача и да пийнем по няколко бири.
В крайна сметка съседът му даде каквото искаше, обаче му отказа всякаква друга информация от данъчните декларации на Кембъл, затова следващото обаждане на Демарко беше до компания, която извършваше проверки, свързани с кредитни карти.
Моли Махоуни му беше казала, че Кембъл живее доста нашироко, и Демарко искаше да провери дали има данни за това. И най-вече искаше да разбере какви суми дължи Кембъл по кредитните си карти, колко големи са ипотеките на къщите му и дали е вземал големи заеми за коли или яхти. Компанията, на която звънна, работеше предимно за банки, които се стараеха да избягват да отпускат заеми за закупуване на къщи, и им трябваха само името на Кембъл, датата му на раждане и номерът на социалната му осигуровка, за да си свършат работата.
След това Демарко се зае да провери дали Кембъл има криминално досие — в което доста се съмняваше, — а за целта беше достатъчно някоя служба от органите на реда да пусне името в своята база данни. Демарко разполагаше с номерата на няколко полицаи, но почти с всички се бе запознал покрай работата си за Махоуни, и то при обстоятелства, които не биха ги сближили. Един от тях дори се беше опитал да го арестува. Нийл и в този случай би се сдобил с желаната информация, но тъй като отсъстваше, Демарко се обади на Пери Уолас, лукавия шеф на кабинета на Махоуни.
Пери Уолас познаваше няколко ченгета с политически амбиции. Например такива, които мечтаеха за по-престижно назначение в някоя федерална правоохранителна агенция. Най-важното нещо в политиката са връзките и услугите, а Пери Уолас разполагаше с връзки. При нормални обстоятелства Пери би отказал на Демарко да му върши черната работа, но тъй като Демарко работеше по проблем, свързан с дъщерята на Махоуни, той неохотно звънна на някакъв полицай и го помоли да провери Кембъл. Човекът се оказа заместник-началник на полицията във Вашингтон и звънна на Демарко половин час след разговора си с Пери Уолас.