— Моли е чула телефонен разговор между вас и друг човек през две хиляди и… Е, няма да влизам в подробности — ще ги запазим за съдебния процес, — но когато от Комисията научат онова, което знае Моли, отново ще насочат вниманието си към вас и този път ще открият нещо.
— Да не искате да кажете, че Моли ме е обвинила, че съм направил нещо незаконно? Е, ако е така, това са пълни глупости и тя просто се опитва да отклони следата от себе си. И още нещо, приятел: разговорът ни приключи. На секундата. Няма да обеля нито дума повече без адвоката си.
— Знам, че имате партньор, и…
— Партньор ли? Вие за какъв се…
— И когато Кей Кайзър чуе каквото има да й казва Моли, ще открие кой е партньорът ви.
— Какви ги дрънкате, по дяволите?
— Знаете ли как правителството печели повечето си дела, господин Кембъл? Като привлича на своя страна някой от замесените. „Уърлд Ком“, „Енрон“, Мадоф — във всички тези случаи някой минава на страната на правителството и издава какво са вършили останалите. А причината някой да изяви подобно желание е, че получава имунитет. Номерът е да си първият, който мине на отсрещната страна. Ако чакате обаче, някой друг ще проговори преди вас и после не ви остава друго, освен да лежите в затвора. Във вашия случай, във федерален затвор.
— Това е възмутително! Разкарайте се от дома ми — гневно кресна Кембъл.
В друг случай Демарко би се притеснил с оглед ръста на противника, обаче Кембъл не само беше пиян, а и изглеждаше доста глупаво с престилката, изопната върху коремчето му.
Демарко не помръдна.
— Мисля, че се простирате доста извън чергата си, господин Кембъл. Няма как да си позволите тази къща, вилата на морето, яхтата и колите, ако не сте затънали до шия в дългове. Обаче аз ви проверих и се оказа, че не дължите нито цент.
— Голяма наглост е да проверявате кредитния ми рейтинг. Само почакайте адвокатите ми да научат. Знам си правата. Няма значение дали работите в Конгреса — не можете да ме разпитвате, без адвокатът ми да присъства.
— Разбира се, че мога. Не съм полицай. Аз съм просто човекът, който ще отърве Моли Махоуни. Ако това означава да вкарам вас в затвора за двайсетина години, така да бъде.
— Изобщо не разбирам какви ги дрънкате! — кресна Кембъл. — Не съм направил нищичко…
— Бургерите ви ще изгорят, господине. И помнете ми думите: само първият, който мине на отсрещната страна, отървава кожата. Ето визитката ми. — Демарко остави картичката с името и телефонния си номер с лицето надолу върху масата на двора.
И да ти е сладко, скапаняко.
15
Махоуни си поръча „Уайлд Търки“ с много лед и огледа бара на хотел „Хей Адамс“. О, страхотно! В ъгъла един републикански сенатор седеше заедно с Рей Суарес от новините на Пи Би Ес. През три маси беше помощникът на началника на президентския кабинет и разговаряше с един от адвокатите на Белия дом — Махоуни се запита дали не предстои и някой от Белия дом да бъде обвинен, — а на бара седеше една помощник-секретарка от Държавния департамент. Жената галеше ръката на някакъв мъж, който не й беше съпруг и изглеждаше с десетина години по-млад от нея. В друг случай този факт би изострил интереса на Махоуни, но не и тази вечер.
Страшно неприятно му беше да се среща с Престън Уитман на място, където целият политически елит на Вашингтон идваше да хапне и пийне, но Уитман съзнаваше, че ще е допълнително предимство да бъде забелязан на среща с Махоуни на публично място. Затова се възползваше докрай от положението.
Махоуни имаше чувството, че е похитен.
Уитман най-накрая се появи, а закъснението му само подсили растящото раздразнение на Махоуни. Удостои конгресмена с усмивката си в стил „Лиъм Нийсън“ и махна весело на някой друг в помещението, после се приближи до масата. Докато сядаше, едното му голямо стъпало се блъсна в някой от краката на масата и едва не разля питието на Махоуни. С периферното си зрение Махоуни забеляза как помощникът на началника на президентския кабинет и Суарес са вперили погледи в него. Проклятие.
Уитман си поръча питие и каза:
— Благодаря ви, че се съгласихте да се срещнем, сър, и обещавам да не ви губя времето. Помолих ви да се видим, защото един клиент, когото представлявам, има желание да помогне на дъщеря ви.
— Искате да кажете, да помогне за свалянето на скалъпените обвинения срещу нея.
— Ами… не точно.
— Тогава какво правим тук, по дяволите? — изрева Махоуни.