Когато Алис влезе в ресторанта, Демарко така се изуми, че зяпна.
Алис беше ниска, с едър бюст и почти на петдесет. Когато Демарко я видя за последен път, косата й беше боядисана в платиненорусо и тя тежеше към седемдесет и пет килограма. Жената, която сега вървеше към масата, имаше коса с цвят на мед, която идеално опасваше тясното й лице, и тежеше вероятно към петдесет и пет килограма. Имаше и още някаква промяна в лицето — челюстта й беше някак по-категорично очертана.
— Боже! Изглеждаш чудесно — каза Демарко, след като тя седна.
— Така се отразява разводът — отговори Алис, видимо доволна от реакцията му. — След двайсет и две години най-накрая се разведох с негодника, направих си лифтинг, записах се на фитнес и в група за отслабване. Освен това си имам гадже, един сладък дребен никарагуанец, който живее на моята улица. Мисля, че иска да се ожени за мен, за да получи гражданство, но пет пари не давам. В леглото е същински тигър.
Демарко се намръщи на последните й думи. Не искаше да чува за сексуалния живот на Алис.
— Ами ти, Демарко? Ожени ли се?
— Не.
— Имаш ли приятелка?
— В момента не. Излизах с една жена, която работеше за ЦРУ, обаче я прехвърлиха в Афганистан. Всъщност сама помоли да я прехвърлят там.
— Защо? Изневеряваше ли й?
— Не, тя просто… Не, не й изневерявах.
Алис поклати глава.
— Колко сериозни приятелки си имал, откакто те познавам, след развода?
Наложи се Демарко да се позамисли.
— Три — отговори той.
— Три… и още си сам. Какво ти става?
— Нищо не ми става.
— Е, нещо не е наред. Трябва ти съпруга, Демарко. Ти си мъж, който се нуждае от… От напътствия.
— Не се нуждая. Няма значение. Донесе ли каквото те помолих?
Освен че му даваше нежелани съвети за личния живот, Алис работеше в телефонна компания. Беше я срещнал по време на една от първите задачи, които изпълняваше за Махоуни, но откакто се запозна с Нийл чрез Ема, рядко му се налагаше да търси помощта й. А тя му помагаше, защото той й плащаше, разбира се, а и защото го харесваше по един вбесяващ начин, като по-голяма сестра.
— Да — отвърна Алис.
Демарко искаше да узнае дали Кембъл се е обаждал на някого след неговото посещение миналата вечер, а Алис можеше да му даде информацията благодарение на работата и контактите си. Демарко смяташе, че ако Кембъл наистина е вътрешният човек в „Рестън“, би трябвало да има партньор, както бе изтъкнала Ема — партньор, който прави инвестициите въз основа на информацията, осигурена му от Кембъл, и после покрива следите. Демарко се надяваше, че след като излъга Кембъл относно Моли Махоуни, той ще се паникьоса и ще се обади на партньора си, ако изобщо имаше партньор и вършеше нещо незаконно. Демарко предизвика Кембъл единствено защото той явно живееше доста по-разточително от възможностите си и заради телефонния разговор, който Моли беше чула преди две години и който можеше да се окаже напълно невинен. Но го предизвика и по една допълнителна причина — просто не се сещаше какво друго да предприеме.
— Снощи в седем и трийсет и пет Кембъл се е обадил в магазин за алкохол във Вашингтон, който прави доставки по домовете — съобщи му Алис.
— Мамка му! — изруга Демарко. Дотук с гениалния му план.
— В седем и петдесет и две се е обадил на мобилен телефон, принадлежащ на човек на име Ръсел Макграт. Макграт живее в Мъртъл Бийч, Южна Каролина.
— И на никой друг? Само на Макграт и на магазина за алкохол?
— Не. Нито снощи, нито тази сутрин от домашния си телефон.
— Благодаря ти, Алис. Какво да ти поръчам за закуска?
— Много ми се ядат няколко палачинки с боровинки, полети обилно с кленов сироп, обаче съм си купила ново бельо за нисичкия си латино любовник, затова ще пия едно кафе и ще изям половин грейпфрут. А докато хапваме, искам да ти разкажа за една моя приятелка. Има две деца, обаче…
— О, страхотно.
— Не, изслушай ме. Децата са близначки, в гимназията са и догодина заминават да учат в колеж. На практика са големи и все едно вече са напуснали къщата.
— Колеж ли? А тя на колко години е?
— Родила е много млада. Доста по-млада е от теб. Искаш ли да ти покажа снимка?
— Не, няма нужда.
Алис не му обърна внимание и извади мобилния си.
— Снимах я онзи ден, докато бяхме във фитнес залата.
Тя подаде телефона на Демарко.
— Охо! — възкликна той, когато видя снимката.