Мери Пат изглеждаше скептична, но преди да успее да каже нещо, Кейн продължи:
— Ще изискаме със съдебна заповед всички документи на КЦКФБ, свързани със засегнатите лица от „Рестън Тек“ през последните двайсет години. Ако от Комисията заявят, че предоставянето на тези документи би застрашило евентуални бъдещи разследвания, ще поискаме обвиненията да отпаднат и ще спечелим. В наша полза работи и фактът, че престъплението, в което е обвинена Моли, включва половин милион долара, внесени директно в нейната сметка. Този факт ни помага по два начина. Първо, КЦКФБ не е успяла да докаже кой е внесъл парите. Което е добре, защото е в подкрепа на аргумента ни, че неизвестен извършител, който няма връзка с Моли, е внесъл пари в сметката й, за да я натопи, и е купил акции от нейно име. Другото ни предимство, макар да е твърде злепоставящо за Моли, е, че ще успеем да докажем невъзможността с оглед на настоящото й финансово положение тя да разполага с половин милион долара, които да инвестира.
— Разбира се, че тя няма тези пари — каза Мери Пат. — Моли завърши колеж само преди четири години.
Явно никой не беше казал на Мери Пат за дълговете на дъщеря й по кредитните карти, а Демарко не искаше той да е човекът, който ще й го съобщи.
— Правителството ще заяви, че Моли е имала по-богат партньор — отбеляза Демарко.
Кейн му се усмихна. А усмивката му казваше: остави адвокатската работа на нас, синко.
— Може и да твърдят подобно нещо, но не могат да го докажат — отговори Кейн.
На Демарко никак не му се искаше да го каже пред Мери Пат, обаче се налагаше:
— Фактът, че Моли има дългове, също й дава мотив.
— Моля? — възкликна Мери Пат и рязко се завъртя към Демарко. — Какви ги говориш, Джо? Какви дългове?
— Моли дължи доста сериозна сума по кредитните си карти, госпожо Махоуни — осведоми я Кейн.
— Така ли? — попита Мери Пат.
— Да, но това всъщност не е проблем — увери я Кейн и отхвърли въпроса с едно махване на дясната си ръка. — Е, дължи малко пари. Голяма работа. Ако се свика съдебно жури — тоест, ако случаят изобщо стигне до съда, — ще направя данъчни проверки на всички съдебни заседатели и ще кажа: знам, че поне четирима членове на това жури имат значителни задължения, но не сте престъпници, нали?
Мери Пат кимна, но Демарко усещаше, че тя размишлява над положението с кредитните карти на дъщеря си.
— Значи ще призовем господата Кембъл, Макграт и Претър — продължи Кейн.
— Това ли са тримата мъже, за които споменахте преди малко? — попита Мери Пат.
— Да. Тримата, които може би са използвали вътрешна информация, за да купуват акции от компании, клиенти на „Рестън Тек“. Двама от тях вече са разследвани от КЦКФБ.
— Ако Комисията знае, че е възможно тези мъже да са го направили, тогава защо не…
— Комисията не може да докаже нищо незаконно, госпожо Махоуни, но както вече ви казах, това няма значение. То само показва колко умни са тези хора. Ще изискаме със заповед финансовите им досиета, а тях ще призовем да свидетелстват пред съда. Ще призовем и „Пи Ен Си Файненшъл“, за да докажем, че финансите на Претър и Кембъл са свързани чрез попечителския фонд на госпожа Кембъл. Тоест ще покажем, че Кембъл, който работи за „Рестън Тек“, и господин Претър, един много умен инвеститор, са свързани.
— Можете да ги призовете — отбеляза Демарко, — но трябва да разберете, че не открих нищо, което да ги свързва с Моли. Те просто ми се струват… ами странни.
— Именно! — възкликна Кейн, като че ли Демарко е изтъкнал негов довод. — Ще призовем тези тримата да свидетелстват, ще ги разпитваме за богатството им и за успешните им сделки на борсата и ще изтъкнем, че и Кембъл като Моли е работил в „Рестън Тек“ по времето, когато е забелязана незаконната търговия с вътрешна информация.
— Но ако не можете да докажете, че тези хора са вършили нещо незаконно… — поде Мери Пат.
— Те ни осигуряват правдоподобна алтернатива, госпожо Махоуни — поясни Кейн и нетърпението му пролича мъничко. — Трябва да дам на съдебните заседатели нещо друго, над което да се замислят — друг заподозрян освен Моли, някой, който има осемнайсетметрова яхта като господин Макграт или къща за два милиона като господин Кембъл. Съдебните заседатели не харесват хора с къщи за два милиона, особено ако самите те не притежават такива.
— Разбирам всичко това — каза Мери Пат, — обаче ако тези хора са невинни, бихте могли неоснователно да опетните репутацията им.