— Предупреждавам те, ако не получа каквото искам — продължи Феърчайлд, — ще разкажа всичко пред пресата. Освен това имам усещането, че ако Комисията узнае за проблема на дъщеря ти с хазарта, това ще подсили обвиненията срещу нея поне по отношение на мотивите.
Махоуни пристъпи достатъчно близо до Феърчайлд, за да издиша в лицето му мириса на лошото кафе на президента.
— Не намесвай дъщеря ми.
— А, разбирам. Дъщеря ти е недосегаема за разлика от моя племенник. Не съм съгласен. — Той влезе в колата си и затвори вратата, преди Махоуни да успее да отговори.
Трийсетина секунди бяха нужни на Махоуни, за да се досети какво се случва. Престън Уитман работеше и за Тед Алън, и за Големия Боб Феърчайлд и тъкмо Уитман беше източникът на информация на Феърчайлд. Освен това проумя и защо Алън е опростил дълга на Моли — защото Феърчайлд му беше платил, а парите най-вероятно идваха от невероятно богатата съпруга на Феърчайлд. Дотук с жеста на добра воля от страна на Тед. Опрощаването на дълга на Моли беше лоша новина поради всички гореизложени причини. Сега не само дъщеря му беше загазила, ами и Феърчайлд разполагаше с информация, която би могла да унищожи кариерата на Махоуни.
Махоуни стоеше на тротоара на алеята пред Белия дом, стиснал големите си ръце в юмруци. Имаше време, и то не много отдавна, когато конгресмените се предизвикваха на дуели. Махоуни копнееше да се върнат онези времена. Ако не можеше да застреля Феърчайлд с пистолет, поне да можеше да го зашлеви с ръкавица — щеше да му достави огромно удоволствие просто да удари шамар на това лайно.
Махоуни се обади на Демарко и му нареди да го чака на летище „Рейгън“. Махоуни летеше за Бостън, за да произнесе реч при откриването на учебната година в Бостънския колеж. Ако Демарко не грешеше, колежът беше удостоил Махоуни с почетна докторска степен преди време, така че той щеше да е облечен в тога с красив шарф, щеше да нахлупи университетска шапка на голямата си глава и щеше да произнесе стандартното слово, че студентите са умната и ярка надежда на Америка. Щеше да цитира Кенеди пет-шест пъти — не питайте какво страната ви може да направи за вас — и щеше да прикани студентите да избегнат алчността на частния сектор и да се насочат към държавна служба. След тържеството държавният служител Махоуни щеше да се оттегли в кабинета си в Бостън и като в сцена от филма „Кръстникът“ избирателите му щяха да се редят на опашка, да целуват пръстена му и да го молят за помощ за най-различни неща.
Демарко се срещна с шефа си в кафенето на летището. Махоуни вече пиеше намръщено кафе от картонена чашка, като добавяше по малко бърбън от плоското шише в джоба си.
Веднага щом Демарко седна, Махоуни му предаде накратко разговора си пред Белия дом с Феърчайлд и завърши с думите:
— Вече знам защо Алън е опростил дълга на Моли, а ако пресата научи, жив ще ме одерат. Точно както каза Феърчайлд.
По високоговорителите се разнесе съобщение за полета до Бостън и Махоуни се надигна.
— Намери начин Феърчайлд да престане да ми диша във врата. Измисли как да неутрализираш копелето. Ясно?
— Да — отговори Демарко. Ясно му беше, но какво, по дяволите, се очакваше да направи?
33
Ричард Претър не успяваше да пъхне ключа в ключалката.
— Божичко, пиян съм! — Облегна чело на вратата, за да запази равновесие, и продължи да мушка ключа, като все не улучваше и драскаше ключалката. — Това ми напомня за първия път, когато преспах с някого.
— Искаш ли аз да опитам? — попита едрият мъж.
— Не, по дяволите. Ти си по-пиян от мен.
Едрият мъж стоеше зад Претър и го наблюдаваше как ръга ключа в ключалката. Едрият мъж изобщо не изглеждаше пиян. Най-накрая Претър отвори вратата и влезе в кабинета си.
— Не знам защо искаш да прегледаме това тази вечер. Утре изобщо няма да си спомняш.
Едрият мъж погледна надолу по коридора, за да се увери, че е празен, и последва Претър в кабинета му.
Претър свали палтото си и го метна върху шкафа. Не улучи и ушитото му по поръчка кашмирено палто падна на пода. Той се строполи на стола зад бюрото си и натисна копчето на компютъра.
— Ще отнеме някоя и друга минута. Проклетата система за сигурност прави машините много бавни. Трябва да отрежат пръстите на онези копеленца хакерите, когато ги пипнат.