— На покрива ли?
— Да, но покривът на съседната сграда е шест етажа под въпросния кабинет. Явно Претър се е върнал в офиса си към един през нощта и по неизвестна причина е включил компютъра си. След това, изглежда, е решил, че не си струва да живее повече, счупил е прозореца на кабинета си със стол и е скочил.
— Но ако с Претър е имало още някой, той може да се е качил с него в асансьора и охраната няма как да го е видяла.
— Така е — съгласи се Ема.
— Охраната може ли да каже дали някой е напуснал сградата след смъртта на Претър?
— Не, ако той е слязъл с асансьора до подземния паркинг и си е тръгнал оттам. На излизане от гаража трябва просто да минеш през бариерата на изхода.
— Значи е възможно да е имало някой с Претър в нощта на смъртта му. Според мен е много по-вероятно някой да го е убил, отколкото той да се е самоубил. Нали е богат и успял човек, защо ще се самоубива, по дяволите?
— Според моя приятел от нюйоркската полиция Ричард Претър бил човек с нестабилна психика. Не успели да открият негови близки приятели в Ню Йорк, но говорили с хора, които го познават. Всички единодушно го описали като пълна откачалка — поради липса на по-добра дума. А когато ченгетата се свързали с майката на Претър, за да я уведомят за смъртта на сина й, тя им казала, че той още в колежа направил опит да се самоубие. Така че не му е било за пръв път.
— Кога е бил първият му опит за самоубийство?
Ема му разказа. Случило се месец след като футболният нападател паднал от прозореца на спалнята в университета.
— Е, не знаех, че е имало предишен опит за самоубийство — отбеляза Демарко, — но че беше нестабилен, е самата истина. Претър беше смахнат, убедих се с очите си. Приятелят ми в Ню Йорк го нарече „Лудия Дики“.
— Ето на — кимна Ема. — Освен това в нощта на смъртта си господин Претър е имал повече от два промила алкохол в кръвта си. Повечето хора, извършили самоубийство, са били или пияни, или дрогирани, а официалната логика е следната: Претър тъкмо е получил призовка за дело за търговия с вътрешна информация. Знае, че е виновен, напива се и изпада в депресия, ужасен е, че в затвора ще го принудят да бъде нечия кучка, и полита от прозореца.
Демарко поклати глава.
— Не ми се вярва. Властите не успяха да му предявят никакво обвинение. Не би стигнал до крайност само защото са му връчили призовка. Според мен го е убил или Кембъл, или Макграт.
— Но поради каква причина? И по какъв начин смъртта на Претър е свързана с Моли?
Демарко явно бе направил неволен жест — поглед настрани, виновен тик на лицето — и Ема го забеляза. Скептичните й сини очи се впериха в неговите.
— Да не криеш нещо от мен, Джо?
О, боже!
Демарко беше премълчал пред Ема, че вината на Моли е доказана, а също и че е затънала в огромни дългове към едно казино. Не й беше казал, защото Ема беше праволинейна като пустинна магистрала и щеше да настоява Моли да се признае за виновна и да си понесе наказанието. Беше грешка да укрива информация от Ема, защото накрая тя винаги се добираше до истината, а узнаеше ли, жив го одираше. Но засега не искаше тя да разбира.
— Естествено, че не — отговори той на въпроса й. — Нека ти обясня какво се случва според мен. Преди няколко години Моли чула странен телефонен разговор на Кембъл, свързан с нещо, над което „Рестън Тек“ работели. По онова време никой, включително Кей Кайзър, не разполагал с доказателства, че Кембъл е замесен в съмнителна дейност. Но след като арестуваха Моли и тя ми разказа за Кембъл, аз свързах Кембъл с Макграт и Претър. След това Даниъл Кейн, страховитият и скъп адвокат на Моли, изпрати призовка и на тримата, при което един от тях — Кембъл или Макграт — е изпаднал в паника. Кембъл и Макграт знаят, че Претър не само е неуправляем, но е и най-важната фигура в схемата. Той е правил сделките въз основа на вътрешната информация от Кембъл и е скрил парите от правителството…
— Може би той е и човекът, накиснал Моли. Достатъчно умен е, за да отвори всички онези сметки за електронна търговия, като използва нейните лични данни.