— Чувам, че разпитвате за мен. Реших да разбера коя сте и с какво съм привлякъл интереса ви.
Ема се извърна по посока на гласа.
Макграт беше едър и хубав мъж. Беше облечен с риза на „Томи Бахама“, прилепнали сини джинси и обувки „Топ-Сайдър“ на босо. Ема усещаше уханието на афтършейва му. Усмихваше й се и изглеждаше развеселен, като че ли се забавляваше от мисълта, че го разследва жена.
Ема стана от високото столче.
— Е, ще ми отговорите ли? Обикаляте града и ровите в личния ми живот, така че искам да знам защо.
— Къде бяхте в понеделник и вторник тази седмица, господин Макграт?
Макграт се изсмя — достатъчно силно, та останалите посетители в бара да погледнат към него. След това се наведе, за да погледне Ема в очите.
— Целуни ме отзад, уважаема. Коя си и защо разпитваш за мен?
Докато задаваше въпроса, Макграт пристъпи към Ема и я притисна към бара. Тежеше с петдесет килограма повече от нея и беше бивш професионален състезател в спорт, където главната цел сякаш беше да осакатиш противника.
Ема леко промени позата си, като отпусна ръце покрай тялото си с дланите навън. Преценяваше къде по тялото на Макграт да нанесе първия удар.
— Отдръпни се, Макграт. Освободи личното ми пространство.
Макграт небрежно огледа бара, за да провери дали някой ги наблюдава, и улови няколко чифта очи.
Вдигна ръце, уж се предава, отстъпи крачка назад и каза:
— Разбира се, миличка, не исках да те плаша.
На Ема й идеше да го фрасне само защото я бе нарекъл „миличка“.
— Не си ме уплашил — осведоми го тя. — Е, ще отговориш ли на въпроса ми? Къде беше в понеделник през нощта, когато е умрял Ричард Претър?
Макграт само се усмихна, поклати глава, като че ли тя е откачена, и се отдалечи към края на бара, където две сервитьорки изчакваха поръчките си.
— Дами, и двете изглеждате възхитително тази вечер — обърна се той към тях. — Дали някое от вас двете, прелестни създания, ще бъде така любезно да ми донесе джин с тоник? О, и виждате ли онази дама там — високата и опърничава жена? Поднесете й чаша вино.
Когато на излизане от бара Ема мина покрай масата на Макграт, той й намигна.
37
На сутринта след завръщането си от Мъртъл Бийч — признателна за благополучното кацане, осъществено от стария Ед предишната нощ — Ема отново разговаря с източника си в нюйоркската полиция, за да провери дали е научил нещо ново за смъртта на Претър. Отговорът бе отрицателен и тя определено остана с впечатлението, че смъртта на непопулярен богаташ без политически връзки не е сред приоритетите на началника. Освен това Ема изтормози и приятеля си във Вътрешна сигурност да провери летищните охранителни камери дали Макграт не е бил на някое от големите нюйоркски летища.
— Знам, че не се е качил на граждански полет с истинското си име — каза Ема, — но може да е използвал фалшива самоличност, така че, ако Администрацията по сигурността на транспорта може да…
— Съжалявам, Ема, обичам те като сестра — отговори приятелят й, — но не мога да отклонявам хора от работата им заради подобна проверка. Освен ако този тип не е от „Ал Кайда“.
Гадост.
Продължаваше да вали. Всъщност се изливаше такъв порой, че Ема се притесняваше дали няма да отмие горния пласт почва, който беше нанесла. Днес явно нямаше да свърши нищо на двора, така че по-добре да отиде да се види с Дъглас Кембъл и да се опита да провери алибито му за нощта, в която бе умрял Претър. Само че, преди да потегли за Чеви Чейс, проведе ленива и дълга закуска с Кристин.
Забавянето едва не струва живота на Кембъл.
Кейти Кембъл отвори, стиснала в ръка чаша, наглед пълна с портокалов сок. Първата мисъл на Ема, когато я видя, беше: тази жена трябва да използва слънцезащитен крем.
— Дъг го няма — отговори тя, когато Ема помоли да говори със съпруга й.
— Знаете ли къде е? Звъннах в офиса му, но ми казаха, че си е взел почивен ден.
— Коя сте вие?
— Федерален агент — отговори Ема.
Тя имаше — и го съзнаваше — лице и поведение, на които хората бяха склонни да се доверяват. И не желаеха да я предизвикват. Въпреки това извади от джоба си нещо подобно на калъфче за лични документи и го отвори за кратко, колкото Кейти Кембъл да мерне за миг карта с релефен и красив златист печат. Картата удостоверяваше, че Ема е пенсиониран правителствен служител, който ползва специални привилегии в интендантствата по военните бази.