— Добре, ще се обадя на сина ми. Звъннете ми, когато наближите града, да се уговорим къде да се срещнем. — Тори замълча и после додаде: — Знаете ли, очертава се нещо къде-къде по-хубаво от това по цял ден да седя на дивана и да гледам телевизия.
Дейв Тори беше на шейсет и няколко и имаше бели мустаци. Малкото останала му коса също беше бяла. Синът му изглеждаше досущ като него, само че нямаше мустаци. И той оплешивяваше обаче. Хубавото беше, че синът Стив изглеждаше як и силен — поне колкото Ръсти Макграт.
Ема седеше на задната седалка на полицейска патрулка на управлението в Шарлотсвил. Стив Тори шофираше, а баща му беше до него. На Ема не й харесваше да седи отзад, разделена с преграда от двамата Тори и никак не й беше приятно, че няма дръжки от вътрешната страна на задните врати. Не обичаше контролът да й се изплъзва.
— Забелязахме ги, когато си тръгваха от мача — осведоми я Стив Тори, — и ги проследихме до „При О’Грейди“, където се намират и сега. Оставих свой човек в бара да ги наблюдава и да ви кажа, на О’Грейди хич не му харесва униформено ченге да стои на входа. Половината му клиенти са непълнолетни колежанчета с фалшиви документи за самоличност.
— Трябва да откъснем Кембъл от Макграт — каза Ема.
— Е, не знам как точно да го направя — каза Стив Тори.
— От колко време са в бара?
— Около час.
— Значи Кембъл е пиян. И бихте могли…
— Не знам дали е пиян — възрази Стив Тори.
— Слушай дамата — скастри сина си Дейв.
— Полицай Тори — поде Ема, — ще арестувате Кембъл за пиянско поведение на публично място или както там се нарича на правен език. Ако не е пиян, по-късно ще му се извините и ще го пуснете, но мога да се закълна, че двамата цял следобед са се наливали с бира на мача и сега продължават. Кембъл със сигурност е пиян.
— Харесва ми — обади се Дейв. — Този път тия задници не отиват на мач за купата и университетът няма да им изпрати адвокат да ги измъкне от кашата, в която са се забъркали.
Стив Тори влезе в бара и кимна на ченгето на входа. Барът беше претъпкан със студенти, които заедно с джубокса вдигаха страхотна шумотевица. Само че хлапетата се смълчаха, когато в бара влезе второ ченге.
Кембъл и Макграт седяха сами на маса на десетина метра от вратата. Макграт пиеше бира, а пред Кембъл се мъдреше безцветно питие, което би могло да е водка или джин. Когато Макграт забеляза Ема да влиза зад ченгето, той я погледна и поклати глава. Този път не се усмихваше.
Стив Тори даде знак на другия полицай и двамата се запътиха към масата.
— Господа, бихте ли станали? — каза Дейв Тори.
— Моля? — попита Кембъл, но се изправи и едва не падна. Без съмнение беше пиян.
Макграт не помръдна.
— За какво става дума? — попита той.
— Сър, помолих ви да се изправите. Искам и двамата да ми покажете документ за самоличност. А после искам да се приближите и да облегнете ръце на тази стена, за да проверя дали не носите оръжие.
— Няма да позволя да ме обискирате — заяви Макграт. — Нямате основателна причина.
— Господине, подозирам, че не знаете нищичко за основателната причина — отсече Стив Тори. — Аз обаче знам, че в момента вие оказвате съпротива на законна заповед, издадена от служител на реда. А сега се изправете, дайте ми портфейла си и опрете ръце на стената.
Макграт поседя още мъничко, после се изправи. За разлика от Кембъл нито изглеждаше пиян, нито говореше като пиян. Стив Тори прегледа документите на двамата мъже, а през това време Кембъл се олюляваше и едва смогваше да пази равновесие. Ема имаше чувството, че той всеки момент ще припадне. После й хрумна още нещо: зачуди се дали Макграт не е пробутал нещо в питието му, за да го контролира по-лесно.
Тори обискира първо Кембъл и междувременно Кембъл попита:
— По дяволите, какво става, Ръсти? Защо тези типове се заяждат с нас?
Макграт не отговори.
Когато приключи с Кембъл, Тори обискира Макграт — бавно и по-обстойно. Забеляза издутина в десния заден джоб на джинсите му. Бръкна вътре и измъкна пакетче с фъстъци. Бяха се натрошили, защото Макграт беше седял върху пликчето.
— Натрошили сте фъстъците си — каза Тори и подхвърли пликчето до портфейла на Макграт. Макграт продължаваше да мълчи.
— Добре, господин Кембъл, вие очевидно сте под влиянието на алкохол, затова ви арестувам за непристойно пиянско поведение на публично място.