Отдолу имаше редица червени етикети с предлаганите услуги, вариращи от компаньонки, категоризирани по раса и цвят на косите, до масажистки и култови експерти от всякакъв пол и сексуална ориентация. Имаше дори обява за наемане на истински порнозвезди за интимни сеанси. Пиърс знаеше, че в интернет има безброй подобни сайтове. Сигурно доставчикът във всеки град имаше поне един такъв сайт — еквивалент на онлайн публичен дом. Той не бе имал време да разгледа някой от тях, но знаеше, че Чарли Кондън веднъж е използвал такъв сайт, за да наеме компаньонка за потенциален инвеститор. Кондън съжали за решението си и никога не повтори грешката си, защото инвеститорът бе упоен с питие и ограбен от компаньонката преди да са правили секс. Естествено човекът не инвестира в „Амедео Текнолоджис“.
Пиърс щракна на надписа за русокоси компаньонки, не за друго, а за да започне отнякъде да търси Лили. Страницата се разтвори на две половини. Вляво имаше серия малки снимки на блондинки с малките им имена. Когато щракна върху едната, страницата се отвори надясно и снимката се увеличи.
Той прочете имената. Бяха изброени четирийсет компаньонки, но нито една от тях не се казваше Лили. Пиърс премина на секцията с брюнетките и видя снимка с надпис Лили Тигрицата. Но телефонният й номер не съвпадаше с неговия.
Продължи да разглежда списъка и по-надолу попадна на друга компаньонка — този път само Лили. Отвори личната й страница и провери телефона й. Да, тя беше същата Лили, за която му се обаждаха и чийто номер му бяха дали.
Жената на снимката беше около двайсет и пет годишна и имаше черни, дълги до раменете коси, кафяви очи и тъмен слънчев загар. Бе коленичила на легло с месингова рамка и беше гола под мрежестото черно неглиже. Очертанията на гърдите и на окосмения триъгълник между бедрата й се виждаха ясно. Очите й гледаха право във фотоапарата. Сочните й устни бяха нацупени подканващо.
Ако снимката не бе монтирана и това наистина беше Лили, тя беше изключително красива. Точно както бе казал Франк Бемър. Същинска фантазия, мечтата за компаньонка. Пиърс разбра защо телефонът му звъни непрекъснато, откакто го бе включил. Мъжете, които търсеха жена и разглеждаха снимките, едва ли биха я подминали, без да вдигнат телефона.
Под снимката имаше синя лента. Пиърс премести курсора върху нея и се появи надпис „Персоналът потвърждава, че снимката е оригинална“. Това означаваше, че компаньонката на снимката е жената, която е подала обявата. С други думи, получаваш каквото виждаш, ако си уредиш среща с нея. Поне така се предполагаше.
— Отговорник по достоверността на снимките — изхъмка Пиърс. — Приятна работа. Погледът му се плъзна към рекламата под снимката.
Здравейте, господа. Казвам се Лили и съм най-успокояващата, доставяща удоволствие и непретенциозна компаньонка в цял Уестсайд. На двайсет и три години съм, с мерки 86–63–86, всичко е естествено. Висока съм метър и седемдесет и не пуша. Наполовина съм испанка, наполовина италианка, а цялата — американка! Ако искате да се забавлявате като никога през живота си, обадете ми се и ми елате на гости в безопасната ми и сигурна градска къща близо до плажа. Правя всичко бавно и удоволствието е гарантирано! Всички специални желания са взети под внимание. А ако искате да удвоите удоволствието си, посетете страницата на приятелката ми Робин в секцията за русокоси компаньонки. Работим заедно в екип — върху вас или върху себе си! Обичам работата си и обичам да работя. Обадете ми се!
Повиквания само по телефона. Само ВИП.
Под обявата беше телефонът, сега даден на Пиърс, и номер на пейджър.
Той вдигна слушалката и се обади на пейджъра. Чуха се три позвънявания и после глас.
— Здравейте, аз съм Лили. Кажете името и телефонния си номер и ще ви се обадя веднага. Не отговарям на обаждания от улични автомати. И ако сте в хотел, не забравяйте да кажете цялото си име, защото инак няма да ме свържат с вас. Благодаря. Надявам се да ви видя скоро. Чао.
Пиърс набра номера, без да е сигурен какво иска да каже. Сигналът на телефонния секретар прозвуча и той започна да говори.
— Лили, казвам се Хенри. Имам проблем, защото телефонната компания ми е дала стария ти номер. Бих искал да поговорим за това. — Той каза номера и затвори. — По дяволите!
Знаеше, че е говорил като пълен кретен. Дори не беше сигурен защо й се обади. Ако се бе отказала от номера си, тя не можеше да направи нищо друго, за да му помогне, освен да го свали от уебсайта. И тази мисъл повдигна първоначалния въпрос — защо телефонният номер още беше в страницата й?