Пиърс отново погледна снимката й на екрана. Лили беше поразително красива и възбуждаше сладострастие. „Какви ги върша?“ — запита се той.
Въпросът беше хубав и уместен. Пиърс знаеше, че трябва да изключи компютъра, да си вземе нов номер в понеделник и после да се съсредоточи върху работата си и да забрави тази история.
Но не можеше. Затвори личната страница на Лили и се върна на началната страница. После пак отвори секцията с русокосите компаньонки, намери снимка с името Робин и отвори страницата й.
Робин лежеше гола на легло. Върху корема й бяха разпръснати розови листенца, които стратегически закриваха отчасти гърдите и окосмения триъгълник между бедрата й. Беше си сложила яркочервено червило и се усмихваше. Отдолу имаше синя лента, показваща, че снимката отговаря на оригинала. Пиърс прочете рекламата.
Здравейте, господа. Казвам се Робин и съм момичето, за което мечтаете. Естествена блондинка съм, със сини очи. На двайсет и четири години съм, с мерки 96–76–91 и съм висока почти метър и осемдесет. Не пуша, но обичам шампанско. Мога да дойда при вас или вие да ме посетите. Това е без значение, защото няма да ви карам да бързате. Абсолютно позитивно ПП. Ако искате да удвоите удоволствието си, посетете страницата на приятелката ми Лили в секцията за брюнетки. Работим заедно в екип — върху вас или върху себе си!
Обадете ми се. Удоволствието е гарантирано!
Моля, само ВИП.
Отдолу имаше номер на телефон и на пейджър. Без да се замисля, Пиърс ги записа в тефтера си, после отново се вторачи в снимката. Робин беше привлекателна, но не можеше да се сравни с Лили. Чертите й бяха заострени, устните — тънки, а очите — студени. Човек би очаквал да види подобно момиче в такъв сайт, но не и жена като Лили.
Пиърс се запита какво означава „абсолютно позитивно ПП“. Нямаше представа. После осъзна, че обявите на Лили и Робин са написани от един и същ човек, защото много изрази се повтаряха. Забеляза, че и на двете снимки е използвано същото месингово легло. Пиърс не знаеше какво означава това, освен вероятно още едно потвърждение, че двете жени работят заедно.
Главната разлика беше, че Лили забавляваше клиентите само в къщата си. Робин отиваше при клиента или му позволяваше да я посети. Пиърс отново нямаше представа какво означава това в света, в който живееха и работеха тези жени.
Той се облегна назад и загледан в екрана на компютъра, се запита какъв да бъде следващият му ход. После погледна часовника. Наближаваше единайсет.
Изведнъж се наведе напред, грабна телефона и се обади на Робин. След четири позвънявания изгуби търпение и се приготви да затвори, когато чу сънен, дрезгав женски глас.
— Робин?
— Да.
— Съжалявам. Събудих ли те?
— Не, будна съм. Кой се обажда?
— Ами, казвам се Ханк. Видях страницата ти в „Ел Ей Дарлингс“. Късно ли се обаждам?
— Не, всичко е наред. Какво е „Амедео Тек“?
Пиърс осъзна, че тя има идентификатор на входящи повиквания, и се уплаши — от скандал и от хора като Върнън, които биха могли да научат тайните му.
— Всъщност цялото име е „Амедео Текнолоджис“.
— Там ли работиш?
— Да.
— Ти ли си господин Амедео?
Пиърс се усмихна.
— Не, няма господин Амедео. Вече не.
— Сериозно? Жалко. Какво се е случило с него?
— Амедео Авогадро е химик, който преди около двеста години пръв е посочил разликата между молекулите и атомите. Но цели петдесет години никой не го приел сериозно. Едва след смъртта му го оценили като учен, изпреварил времето си. Компанията носи неговото име.
— И какво правите там? Играете си с атоми и молекули? — Робин се прозя.
— Нещо такова. И аз съм химик. Правим компютър от молекули.
— Сериозно? Страхотно.
Пиърс отново се усмихна. Робин не беше нито смаяна, нито заинтригувана.
— Все едно, обаждам се, защото видях, че работиш заедно с Лили, чернокосата компаньонка.
— Така беше.
— Вече не?
— Не.
— Какво е станало? Опитвам се да я намеря и…
— Няма да ти кажа нищо. Дори не те познавам.
Гласът й стана рязък. Пиърс инстинктивно разбра, че ако не изиграе правилно картите си, тя ще затвори.
— Добре, извинявай. Попитах, защото Лили ми харесва.
— Бил ли си с нея?
— Да. Два пъти. Много ми хареса и се чудя къде е. Това е. Последния път тя предложи да се съберем тримата. Ще й предадеш ли?
— Не. Лили изчезна отдавна и каквото и да се е случило с нея… просто се е случило.
— Какво имаш предвид? Какво се е случило?
— Знаеш ли, плашиш ме с всичките тези въпроси. Не искам да говоря с теб. Защо не прекараш нощта с молекулите си?
И Робин затвори.
Пиърс дълго притиска слушалката до ухото си. Изкушаваше се да й се обади пак, но знаеше, че няма да измъкне нищо от нея. Беше се провалил.