На плота бе поставена голяма купа, пълна с изгнили плодове.
Това вече беше нещо, което не се вместваше в картината. Хенри потропа силно на стъклото на вратата, макар да знаеше, че няма кой да отвори, после превъртя валчестата дръжка.
Вратата беше отключена.
Той я бутна и зачака да чуе аларма, но навсякъде цареше тишина. Пиърс мигновено усети противната сладникава миризма на изгнили плодове. А може би на нещо друго.
Отвори вратата по-широко и извика:
— Лили? Лили, аз съм, Хенри.
Не знаеше дали го направи за съседите, или за себе си, но извика името й още два пъти. Отговор не последва, както и очакваше. Той се обърна и седна на стъпалата — колебаеше се дали да влезе, или не. Спомни си реакцията на Моника и какво му бе казала — да се обади на ченгетата.
Сега беше моментът да го направи. Тук нещо не беше наред и имаше причина да ги потърси. Но истината беше, че още не бе готов да постъпи по този начин. Каквото и да бе станало, той искаше да го разнищи сам. Знаеше, че мотивите му не засягат само Лили Куинлан, а се простират много по-далеч и са преплетени с миналото. Пиърс се опитваше да го подмени с настоящето и да направи онова, което не бе успял да направи тогава.
Той стана, влезе в кухнята и затвори вратата.
Някъде в къщата се разнасяше тиха музика. Хенри отвори хладилника и видя кутия портокалов сок и пластмасова бутилка с нискомаслено мляко. Срокът му на годност бе изтекъл на осемнайсети август, а на сока — на шестнайсети. Оттогава бе минал повече от месец.
Вестникът на стола беше от първи август.
Пиърс тръгна по коридора към предната част на къщата. Под процепа на вратата имаше купчина поща. Той погледна в банята и видя лавица, отрупана с парфюми и кремове, всички покрити с тънък слой прах. Избра едно зелено шишенце, отвори го, поднесе го към носа си и долови уханието на люляк. Никол използваше същия парфюм. Той остави шишенцето на мястото му и излезе в коридора.
Другите две помещения бяха спални. Гардеробите бяха отворени и претъпкани с дрехи, окачени на дървени закачалки. Музиката се разнасяше от радиобудилник, сложен на нощното шкафче вдясно.
Другата стая явно се използваше за фитнес зала. Там имаше велоергометър, тренажор и малък телевизор. Пиърс отвори единия гардероб и видя още дрехи. Приготви се да го затвори, когато установи нещо. Дрехите бяха различни — неглижета и трика. Пиърс забеляза черното мрежесто неглиже, с което Лили се бе снимала за уебсайта.
Това му напомни нещо и той се върна в другата спалня. Леглото там не беше с месингова рамка. Хенри осъзна какво не е наред с адреса във Венис. В обявата си Лили бе написала, че посреща клиентите си в чиста и безопасна градска къща в Уестсайд. Но това не беше градска къща и леглото беше друго. Лили имаше още един адрес и той трябваше да го научи.
Вцепени се, когато чу шум от предната част на къщата, и разбра, че е допуснал грешка. Трябваше първо набързо да огледа цялата къща, за да се увери, че няма никого, вместо да започне отзад и бавно да се придвижва напред.
Ослуша се, но не чу нищо повече. Тръгна към всекидневната и трапезарията. Не видя нищо, което би обяснило звука.
Всекидневната беше чиста, подредена и пълна със стилни мебели. Стереоуредбата и плазменият телевизор сигурно струваха поне двайсет и пет хиляди долара — мечтата на всеки фанатик по този вид развлечения — и изглеждаха несъвместими с всичко останало в къщата.
Пиърс се приближи до външната врата, приклекна и започна да разглежда пощата. По-голямата част се състоеше от рекламни брошури. Имаше два плика от „Ол Американ Мейл“, сметки за кредитни карти и банкови извлечения и голям плик от Университета на Южна Калифорния. Не намери писма и сметки от телефонна компания и това му се стори странно. Но после предположи, че вероятно са изпратени до пощенската кутия на „Ол Американ Мейл“.
Без да се колебае, той пъхна в задния джоб на джинсите си банковите извлечения и сметка за кредитна карта „Виза“. Беше влязъл с взлом в чужда къща и крадеше лична поща, но реши да не мисли за това и се изправи.
В трапезарията имаше бюро. Пиърс придърпа един стол, седна и прерови чекмеджетата. Имаше чекови книжки, марки, писалки и сметки за електричество, отопление и вода. Намери купчина пликове от „Предприемачески идеи без граници“. На всеки Лили бе написала датата, на която бе платила сметката. Но сметки от телефонна компания нямаше. Дори да не ги бе получавала по пощата, все някъде трябваше да има квитанции, че ги е платила.
Нямаше време да разсъждава по този въпрос, нито да преглежда всички сметки. Не беше убеден, че в тях ще намери онова, което ще му помогне да разбере какво се е случило с Лили Куинлан. Разгледа чековите й книжки. От края на юли нямаше движение на суми, но през юни бе регистрирано плащане на телефонната компания. Само едно.