Выбрать главу

Пиърс не разполагаше с много време, затова се отказа от търсенето и затвори чекмеджетата. Протегна ръка да смъкне ролетката, когато забеляза тефтерче, пъхнато навътре в един от процепите. Взе го и видя, че вътре са записани телефонни номера. Без да мисли, той го пъхна в задния си джоб при пощата.

Изправи се, огледа двете стаи и забеляза сянка, движеща се зад спуснатите щори на прозореца във всекидневната.

Обзе го паника. Не знаеше дали да се скрие, или да избяга през задната врата, затова не направи нищо. Просто стоеше неподвижно. Чу стъпки пред предната врата.

Изщракването на метал го накара да подскочи. После на пода тупна малка купчина поща. Пиърс затвори очи.

— Господи! — прошепна той, изпусна затаения в гърдите си въздух и опита да се успокои.

Сянката отново премина пред прозорците на всекидневната и изчезна.

Пиърс се наведе и разгледа пощата. Още сметки и рекламни брошури. Той разбута с крак хартиите, видя малък плик с написан на ръка адрес и го взе. В горния ляв ъгъл пишеше „В. Куинлан“. Клеймото беше размазано. Четяха се само буквите „па, Фло“.

Отварянето на лично писмо му се стори още по-нагло и престъпно от всичко, което бе направил досега. Но колебанието му не продължи дълго. Пиърс разлепи плика с нокът и извади малък прегънат лист. Датата беше отпреди четири дни.

Лили,

Много се тревожа за теб. Ако получиш това писмо, моля те, обади ми се, за да ми кажеш дали си добре. Моля те, миличка. Откакто престана да ми се обаждаш, не мога да разсъждавам трезво. Много се притеснявам за теб и за онази твоя работа. Нещата тук не вървяха добре и знам, че не направих нищо, както трябва. Но не смятам, че не трябва да ми пишеш дали си добре. Моля те, обади ми се.

С обич, мама

Пиърс сложи листа в плика. Писмото го прониза с чувството за обреченост повече от всичко в къщата, включително изгнилите плодове. Той не смяташе, че Лили ще отговори на майка си.

Затвори плика, доколкото можа, и го зарови в купчината с пощата. Неочакваната поява на пощальона му внуши усещане за риска, който бе поел, като бе влязъл в тази къща. Изведнъж му писна. Той се обърна, излезе през задната врата и я затвори, но я остави отключена, после тръгна към улицата.

На половината път чу силен трясък на покрива и от стряхата се изтърколи голяма шишарка, която тупна в краката му. Той я настъпи и разбра причината за стряскащия шум, докато беше в къщата. Поне бе разкрил една загадка.

9

— Лампи.

Пиърс седна зад бюрото си и извади нещата, които бе взел от къщата на Лили Куинлан — сметка за кредитна карта „Виза“, банково извлечение и тефтерче с телефонни номера.

Прелисти тефтерчето. Там бяха записани неколцина мъже с малките им имена или с инициалите на фамилията. Телефонните номера имаха различни кодове. Много от тях бяха местни, но повечето — от райони извън Лос Анжелис. Имаше номера на няколко местни хотели и ресторанти и на търговец на коли от Холивуд. Хенри видя номера на Робин и на „ПИГ“ — „Предприемачески идеи без граници“.

Под надписа Далас бяха записани няколко телефона на хотели, ресторанти и мъжки имена. Същото фигурираше и под Лае Вегас.

Пиърс намери номера на Вивиан Куинлан и адрес в Тампа, Флорида. Това разкри загадката на размазаното клеймо на писмото. В края на тефтерчето видя името Уейнрайт, телефон и адрес, който не беше далеч от къщата на Алтеър Авеню.

Набра номера на Вивиан Куинлан. Жената отговори след две позвънявания. Гласът й беше дрезгав.

— Ало?

— Госпожа Куинлан?

— Да?

— Обаждам се от Лос Анжелис. Казвам се Хенри Пиърс и…

— За Лили ли се обаждате? — В гласа й прозвуча отчаяние.

— Да. Опитвам се да я намеря и се питах дали можете да ми помогнете.

— О, слава Богу! От полицията ли сте?

— Не, госпожо.

— Все едно. Най-после някого го е грижа.

— Обаждала ли ви се е напоследък?

— Не съм я чувала от почти два месеца. Това не е характерно за нея и много се тревожа.

— Свързахте ли се с полицията?

— Да. И разговарях с хората от отдел „Безследно изчезнали“. Но те не проявиха интерес, защото е пълнолетна и заради онова, с което си изкарва прехраната.

— Как си изкарва прехраната?

Госпожа Куинлан се поколеба.

— Мислех, че сте близки.

— Познати сме.

— Тя е компаньонка.

— Разбирам.

— Не прави секс. Само придружава джентълмени в смокинги на вечеря.