Чарли се облегна на рамката на вратата. Беше красив мъж с постоянен слънчев загар. Няколко години бе работил като манекен в Ню Йорк, после му бе писнало и бе завършил финанси. Беше ги запознал един банкер по инвестициите, който знаеше, че Кондън умее да намира инвеститори за фирми с недостатъчни финанси, занимаващи се с нови технологии. Пиърс го направи съдружник, защото Чарли обеща да направи това с „Амедео Текнолоджис“, без да се наложи да пожертват контролния пакет акции. В замяна Кондън получи десет процента от компанията — дял, който щеше да струва стотици милиони, ако спечелеха надпреварата и предложеха акциите си на публичен търг.
— Пропуснал съм обажданията ти — каза Пиърс. — Всъщност току-що дойдох. Първо спрях да хапна нещо.
Чарли кимна.
— Мислех, че още си в лабораторията.
Това означаваше: „Защо не си в лабораторията? Имаме много работа. Състезаваме се. Трябва да правим представяне за «кит». Нужни са ни пари.“
— Не се притеснявай. Ще отида. Трябваше да прегледам пощата. Дошъл си чак дотук, за да провериш къде съм?
— Не съвсем. Но имаме няколко дни, за да се подготвим за Морис. Исках да се уверя, че всичко е наред.
Пиърс знаеше, че придават твърде голямо значение на Морис Годард. Фактът, че Чарли го наричаше Год в съобщението си по електронната поща, беше доказателство за това. Вярно, представлението в четвъртък щеше да е изключително важно, но Хенри изпитваше нарастващо безпокойство дали ще може да разчита на Кондън. Търсеха инвеститор, готов да даде най-малко четири милиона долара годишно, минимум три-четири години. Според данните от разузнаването на Никол Джеймс и Коуди Зелър Годард имаше двеста и петдесет милиона долара благодарение на инвестициите си в „Майкрософт“. Беше ясно, че има парите. Но ако представянето в четвъртък не предложеше сериозен план за финансиране, трябваше да търсят друг инвеститор. И работата на Кондън беше да го намери.
— Не се безпокой — рече Пиърс. — Ще бъдем готови. Джейкъб ще дойде ли?
— Да.
Джейкъб Кац беше адвокатът на компанията. Вече бяха регистрирали и заявили петдесет и осем патента и в понеделник след представянето Кац щеше да подаде заявления за още девет. Патентите бяха ключът за надпреварата. Контролираш ли патентите, имаш основното, и накрая ще контролираш и пазара. Деветте нови патента бяха първите, пряко свързани с проекта „Протей“, и щяха да разтърсят света на нанотехнологиите. Пиърс се усмихна. Кондън, изглежда, прочете мислите му и попита:
— Прегледа ли патентите?
Пиърс протегна ръка към кашона зад бюрото си, където бяха черновите на патентите. Трябваше да ги прочете преди да ги подадат за регистриране, но текстът беше суховат, пък и вниманието му бе насочено към други неща още преди появата на Лили Куинлан.
— Тук са. Смятам да ги прегледам днес или утре.
Политиката на компанията му забраняваше да ги занесе вкъщи.
Кондън кимна.
— Чудесно. Е, всичко друго е наред, така ли? Как си?
— Имаш предвид Ники?
Чарли отново кимна.
— Чувствам се отлично. Опитвам се да мисля за други неща.
— Като например за лабораторията, надявам се.
Пиърс се облегна на стола, разпери ръце и се усмихна, като се запита какво е казала Моника на Кондън, когато се бе обадил в апартамента.
— Нали съм тук.
— Хубаво.
— Между другото, Никол е оставила изрезка от вестник за сделката на Бронсън с „Тагава“. Новината е стигнала до медиите.
— Е, и?
— Елиот споменал за биологичното приложение. В общи линии, но човек никога не знае. Може да е надушил нещо за „Протей“.
Пиърс погледна поставения в рамка плакат на стената до вратата. Беше на филма от 1966 година „Фантастично пътешествие“. Там бе показана бялата подводница „Протей“, която се спуска в разноцветно море от телесни течности. Плакатът беше автентичен. Коуди Зелър го бе купил по интернет от холивудски търг на антики.
— Елиот обича да говори — каза Чарли. — Не виждам откъде би разбрал за „Протей“. Но след десетина дни ще научи. И газ ще пикае. А „Тагава“ ще осъзнае, че не е подкрепил когото трябва.
— Да, надявам се.
В началото на годината бяха флиртували с „Тагава“. Но японците поискаха твърде голям дял от компанията и преговорите бяха прекратени в началната фаза. „Протей“ бе споменат, но представителите на „Тагава“ не чуха подробности и не припариха до лабораторията. Пиърс се притесняваше какво точно е било споменато за проекта, защото информацията явно бе съобщена на японците от новия им партньор Елиот Бронсън.