Върна се на текущия списък със съобщения и следващото, което прочете, беше от съдружника му Чарли Кондън. Беше само напомняне за представянето, насрочено за идната седмица, сякаш Пиърс се нуждаеше от напомняне. Темата беше „Протей“ и беше отговор на съобщение, което Пиърс бе изпратил на Чарли преди няколко дни.
Всичко е уредено с Год1. Ще дойде в сряда. Демонстрацията ще е в десет в четвъртък. Бъди там. Харпунът е наострен и готов. Наслука и успешен лов.
Пиърс не си направи труда да отговори. Нямаше съмнение, че ще бъде там. От представянето зависеха много неща. Не, всичко зависеше от него. Год беше Морис Годард — нюйоркчанин и голям инвеститор. Чарли се надяваше да им стане „кит“. Така наричаха значимите източници на финансова подкрепа. Годард идваше да види проекта „Протей“ преди да вземе окончателното си решение. Щяха да му го демонстрират с надеждата, че ще се доближат до сделката. Следващия понеделник щяха да регистрират патента на проекта и да търсят други инвеститори, ако Годард откажеше подкрепа.
Последното съобщение, което прочете, беше от Клайд Върнън, шеф на охраната на „Амедео“. Пиърс се досети каква е темата и се оказа, че не е сбъркал.
Опитвам да се свържа с теб. Трябва да поговорим за Никол Джеймс. Моля те, обади ми се веднага, щом можеш.
Върнън искаше да разбере колко знае Никол, какви са били обстоятелствата за внезапното й напускане и какви действия трябва да предприеме.
Пиърс се усмихна иронично, като видя, че Клайд е написал и двете си имена, после реши да не губи време с другите съобщения и изключи компютъра и телефонната линия. Излезе и тръгна по коридора към бившия кабинет на Никол.
Знаеше комбинациите за всички врати на третия етаж. Отвори, влезе и каза:
— Лампи.
Но осветлението на тавана не реагира. Аудиосензорът още бе регистриран с гласа на Никол. Това вероятно щеше да бъде променено в понеделник. Пиърс се приближи до електрическия ключ на стената и запали лампите.
Бюрото беше разчистено. Никол бе казала, че ще си тръгне в седемнайсет часа в петък и бе изпълнила обещанието си. Може би изпращането на съобщението до Пиърс беше последното й служебно действие в „Амедео Текнолоджис“.
Пиърс заобиколи бюрото, седна на стола и долови уханието на парфюма й — лек полъх на люляк. После отвори най-горното чекмедже. Вътре имаше само щипка за листове. Никол наистина бе напуснала. Пиърс провери и трите други чекмеджета. Всички бяха празни, с изключение на най-долното, където имаше малка кутия. Той я извади и я отвори. Кутийката беше пълна с визитни картички. Пиърс взе една и я прочете.
Сложи визитката в кутийката и я прибра в чекмеджето. После стана и се приближи до редицата шкафове до стената срещу бюрото.
Никол бе настояла да има копия на хартия на всички файлове, свързани с разузнаването. Хенри извади ключовете си и издърпа чекмеджето с надпис „Бронсън“. Папката беше синя. Според системата на каталогизация на Никол текущото досие на всеки конкурент бе маркирано в синьо. Пиърс я отвори и прегледа разпечатките и фотокопието на изрезка от вестник „Сан Хосе Мъркюри Нюз“. Виждаше я за пръв път.
В статията се разказваше за един от главните му конкуренти в набирането на средства. Датата беше отпреди два дни. Никол му бе обяснила в общи линии какво представлява сделката. В света на новите технологии новините се разпространяваха бързо. Много по-бързо, отколкото чрез медиите. Разказът беше потвърждение на всичко, което Пиърс вече знаеше, но имаше и нови елементи.
от Раул Пюиг
Базираната в Санта Круз „Бронсън Текнолоджис“ се е съгласила да стане партньор на японската корпорация „Тагава“, която ще осигури финансиране за проекта, свързан с молекулната електроника на фирмата. Новината бе съобщена от двете страни в сряда.
Според клаузите на споразумението през следващите четири години „Тагава“ ще осигури дванайсет милиона долара за научни изследвания, а в замяна ще получи двайсет процента дял от „Бронсън“.
Елиот Бронсън, президентът на създадената преди шест години фирма, каза, че парите ще помогнат на компанията му да стане лидер в конкуренцията да се разработи първият практически използваем молекулен компютър. „Бронсън“ и множество други частни фирми, университети и правителствени агенции са увлечени в надпревара да разработят молекулно базирана временна памет, РАМ, и да я свържат в интегрална верига. Макар че според някои практическото приложение на молекулния компютър ще се осъществи най-малко след десетина години, привържениците на идеята смятат, че това ще предизвика революция в света на електрониката. Други са на мнение, че това ще е потенциална заплаха за многомилиардната компютърна индустрия, основаваща се на силиция.