Замисли се за книгата с китайски пиктограми, която бе оставил отворена на масичката за кафе. Прошка. Реши, че може и да успее. Щеше да си я върне и всичко щеше да е наред.
— Ако искаш, аз ще й се обадя и ще…
Пряката му линия иззвъня и той мигновено вдигна.
— Хенри, обажда се Джейкъб. При теб е много рано. Мислех, че ще се свържа с телефонния ти секретар.
— Тук съм цяла нощ. Регистрира ли патентите?
— Преди двайсет минути. „Протей“ е защитен.
— Благодаря ти, Джейкъб. Радвам се, че замина снощи.
— Всичко при теб наред ли е?
— Да. Но изпуснахме Годард.
— Господи! Какво е станало?
— Дълга история. Кога се връщаш?
— Ще отида на гости при брат си и семейството му в Оуингс, южен Мериланд. Ще се върна в неделя.
— В Оуингс има ли кабелна телевизия?
— Не може да няма.
— Тогава гледай Си Ен Ен. Имам чувството, че ще говорят за нас.
— Какво?
— Имам работа, Джейкъб. Трябва да свършваме. Отиди да видиш брат си и се наспи. Не искам да се върнеш със зачервени очи.
Кац се съгласи и двамата затвориха. Пиърс погледна Кондън.
— Регистрирал е патентите. Лицето на Чарли светна.
— Как?
— Изпратих го снощи. Сега не могат да ни направят нищо.
Кондън се замисли, после кимна.
— Защо не ми каза, че го изпращаш?
Хенри го погледна. Чарли бе разбрал, че не му е вярвал.
— Не можех да кажа на никого, докато не разберях кой е.
Кондън кимна, но обидата остана на лицето му.
— Сигурно е трудно… да живееш с подозрения. И да си самотен.
Беше ред на Пиърс да кимне.
Чарли каза, че отива за кафе, и го остави сам.
Хенри седя неподвижно няколко минути. Мислеше за Кондън и за думите му. Знаеше, че са язвителни, но верни. Време беше да промени всичко това.
Не искаше да чака, затова вдигна телефона и се обади в къщата на Амалфи Драйв.