— Момче — рече Хедли, — давам ти само една възможност да се върнеш при оня Пад. После ще слезеш от тоя покрив на главата си.
Анди само го изгледа, много спокоен и кротък. Очите му бяха като лед. Сякаш не беше чул. Усетих, че искам да му кажа как стоят нещата, да му покажа смирената посока. Смирената посока е никога да не показваш, че си чул пазачите да говорят, никога да не се намесваш в техния разговор, освен когато те попитат. Тогава им казваш каквото искат да чуят и пак си затваряш устата. Черен, бял, червен или жълт човек — в затвора това няма никакво значение, защото си имахме наш собствен печат на равенството. В затвора всеки окошарен негър и ти, всички спазваха правилата, ако искаш да оцелееш сред хора като Хедли или пък Грег Стамас, който наистина щеше да те убие преди да те е погледнал. В пандиза ти принадлежиш на държавата и ако го забравиш, тежко ти! Виждал съм хора, изгубили очите си, хора, изгубили палеца и пръстите си; познавах един човек, който изгуби края на пениса си и се смяташе за късметлия, че е изгубил само това. Исках да кажа на Анди, че вече е много късно. Той можеше да се върне и да вземе четката си, и това пак щеше да изглежда като важничене; щяха да го причакат тази нощ в банята, готови да сложат в конска поза двата му крака и после да го оставят да се гърчи на цимента. Можеш да изкупиш важниченето с пакет цигари или с три бири. Нещо повече, исках да му кажа да не разваля нещата повече от това, което беше забъркал.
Исках, но само продължих да нанасям смола върху покрива, сякаш нищо не се е случило. Пазех си първо собствения задник, като всеки друг. Пазех го. Започваше да скърца, а в Шоушенк винаги се усещаше мерака на Хедли да си върши работата, като пребие някого.
Анди рече:
— Може би се изразих неправилно. Дали й вярвате или не, това е нещо нематериално. Проблемът е дали вярвате, че се е опитвала да ви изиграе зад гърба ви.
Хедли стана. Мърт стана. Стана Тим Янгблад. Лицето на Хедли беше огненочервено.
— Твоят единствен проблем — рече — ще бъде колко здрави кости ти остават. Ще ги преброиш в лечебницата. Хайде, Мърт. Да тътнем това сукалче на гръб.
Тим Янгблад извади пистолета си. Ние се правехме на балами и продължавахме да насмоляваме. Слънцето препичаше силно. И се започна: Хедли и Мърт просто го хванаха отстрани. Каква злополука! Дюфрен, затворник 81433-ШНК, получи два страхотни удара и се смъкна върху стълбата. Лоша работа!
Те го вдигнаха, Март за дясната, Хедли за лявата ръка. Анди не се съпротивляваше. Очите му не се откъсваха от червената конска мутра на Хедли.
— Ако й имате пълно доверие, мистър Хедли — каза той със същия спокоен, равен глас — няма причини да не получите всеки цент от тези пари. Краен резултат: мистър Байрон Хедли — трийсет и пет хиляди долара, чичо Сам — фю-у-у!
Мърт го повлече към края. Хедли само остана на място. За миг Анди увисна между тях като въже за играта „Краят на войната“. После Хедли каза:
— Постой малко, Мърт. Какво рече, момче?
— Казах, че ако й имате пълно доверие, можете да й ги дадете — изрече Анди.
— Опичай си акъла, момче, да не се катурнеш.
— Данъчните служби позволяват само еднократен подарък на вашата съпруга — каза Анди. — Допуска се до шестдесет хиляди долара.
Сега Хедли се вторачи в Анди, сякаш го удариха със секира.
— Не, това не може да е вярно — рече. — Без данъци?
— Без данъци — каза Анди. — Данъчните служби не могат да ви пипнат и цент.
— Откъде знаеш това?
Тим Янгблад каза:
— Той е бил банкер, Байрон. Предполагам, че може да е…
— Скрий си главата, Пъстърво — рече Хедли, без да го погледне. Тим Янгблъд почервеня и млъкна. Някои от пазачите го наричаха Пъстървата заради дебелите му устни и мъничките очи. Хедли продължи да се взира в Анди.
— Ти си хитрият банкер, който застреля жена си. Как да повярвам на хитър банкер като теб? Значи аз си прекарвам времето в празни приказки край такива като теб? Това щеше да ти хареса, нали?
Анди каза спокойно:
— Ако вие идвате в затвора за избягване на данъците, трябваше да отидете във федералния наказателен, а не в Шоушенк. Но вие не сте го направил. Освободеният от данъци подарък на съпругата е напълно законна вратичка. Правил съм ги с десетки… не, със стотици. Това е предвидено предимно за хора, които искат да развият малък бизнес, за хора, на които веднъж в живота им е излязъл късмета. Като вас.
— Мисля, че лъжеш — каза Хедли, но той не лъжеше, можеше да видиш, че не лъжеше. На лицето му се изписа вътрешно разведряване, нещо гротескно, покриващо удължената му грозна физиономия и онова полегато зачервено чело. Можеше да видиш едно гадничко вълнение, стига да погледнеш чертите на Байрон Хедли. Той се надяваше.