По този начин ги събра всички на едно място и можеше да се справи с един удар.
Джоел продължи да блъска безрезултатно по стените на невидимия си затвор. Крещеше, но когато гласът му достигнеше определена сила, изчезваше. Огледа се и забеляза една от Линиите на Заглушаването, едва видима върху бялата стена. Беше достатъчно далеч, та да засмуква гласа му, само когато вика, но не и когато говори нормално.
Джоел изруга и рухна на колене. Хардинг премахна Забранителната линия във фоайето — онази, на която Джоел беше налетял — и множество тебеширчета плъпнаха напред, обкръжиха професор Нализар и атакуваха защитата му. Той действаше бързо, пресягаше се отвъд кръга си и рисуваше Мощни линии, за да разбива тебеширчетата. Излезе, че това няма особен резултат. Безформените създания просто заменяха унищожените части с нови.
Джоел почна да притиска своя затвор в основата и да търси най-слабото място. Намери един от начертаните от професора с крак участъци, който го отблъскваше с по-малка сила. Тук линията не беше съвсем права.
Наплюнчи пръста си и почна да търка линията. Лоша тактика. От четирите ритматически линии Забранителните бяха най-силните. Джоел можеше само да търка от едната страна и да я изтрива малко по малко. В книгите пишеше, че това може да отнеме часове.
Нализар нямаше да се справи. Макар да беше начертал блестящо защитата си, тебеширчетата просто бяха много. Инспектор Хардинг стоеше в тъмните сенки. Почти не помръдваше. Беше като мрачна усмихната статуя.
Само ръката му се раздвижи. Той сведе дулото на пушката и Джоел забеляза, че за него е закрепено парче тебешир. Хардинг нарисува Мощна линия на пода.
Само че не беше мощна линия. Беше твърде остра — вместо вълни имаше назъбени върхове. Като втората от новите ритматически линии, открити в къщата на Лили Уайтинг. Джоел почти я беше забравил.
Тази нова линия се стрелна напред като Мощна линия и разби няколко от тебеширчетата на инспектора, преди да се стовари върху защитата. Нализар изруга и се приведе напред да начертае крива, с която да запълни поразения участък.
От ръкава му капеше киселина. Тя падаше точно върху кръга и правеше пробойна в него. Нализар се втренчи в нея, а тебеширчетата страняха от киселината. После едно от тях се хвърли в капката и се разтвори. Последва го друго. Това замърси киселината — следващото, което я докосна, не се разтвори. Почна да напада страната на пробойната.
— Правиш грешка — продума Нализар и вдигна поглед към Хардинг.
Хардинг нарисува още една назъбена линия. Тя се стрелна през пробойната, удари Нализар и го отблъсна.
Джоел зяпна. Това е Мощна линия, която действа не само върху тебешир, осъзна той. Удивително!
Нескопосните шаващи тебеширчета се оттеглиха. Нализар лежеше в несвяст в центъра на защитния си кръг. Хардинг се усмихна. Очите му си оставаха в сянка. Насочи се към следващата врата във фоайето, онази отдясно на Джоел. Отвори и Джоел видя спящи в леглата си момичета.
Дивите тебеширчета се спуснаха зад Хардинг и нахлуха в стаята. Джоел извика, но Линията на Заглушаването открадна гласа му. Едно от момичетата се размърда и седна в леглото.
Тебеширчетата плъпнаха по момичето. Устата му зина, но не излезе звук. На стената беше нарисувана още една Заглушаваща линия, за да не се събудят другите ученици.
Джоел можеше само да гледа и да блъска по невидимата стена, докато момичето се тресеше и се гърчеше. Няколко тебеширчета се натъпкаха в устата ѝ, когато тя опита да извика. Хапеха кожата ѝ и от раничките се показваха капки кръв. Още и още пъплеха в устата ѝ.
Момичето не спря да трепери. Трепереше и трепереше, гърчеше се, падна на пода и се търкулна, като при това видимо се свиваше и изтъняваше. Фигурата ѝ почна да чезне. Джоел гледаше в ужас. Скоро момичето беше неразличимо от останалите надраскани тебеширчета.
Хардинг наблюдаваше. Усмихваше се широко, та зъбите му се виждаха, а очите му се губеха в сянка.
— Защо? — попита го Джоел. — Какво става?
Хардинг не отговори. Неговите тебеширчета нападнаха другите момичета в стаята. Още две момичета бяха погълнати и преобразувани едно подир друго. Страшната гледка накара Джоел да отвърне очи. Тебеширчетата, които бяха разтворени от киселината, се образуваха отново, измъкваха се от локвата и оживяваха.
Хардинг мина край Джоел и се отправи към следващата стая. Отвори и пристъпи вътре. Джоел видя, че на вратата вече има нарисувана Линия на Заглушаването. Навярно Хардинг първо беше направил тези линии.
Тебеширчетата плъпнаха във фоайето зад Хардинг и изчезнаха в стаята. На Джоел му призля при мисълта за спящите вътре момичета. Падна на колене и отново почна да търка линията в опит да я пробие. Не напредваше добре.