Джоел се изправи и с удивление загледа как Фич се върти и рисува две Отбранителни линии една в друга — толкова съвършени не беше виждал досега. Фич бързо почна да добавя от външната страна малки кръгове. С едната ръка правеше кръговете, а с другата слагаше по една Забранителна линия във всеки от тях като котва.
Защитата на Тейлър.
— Професоре… — прошепна момчето. Защитата беше съвършена. Великолепна. — Знаех, че можете да го направите.
— Ехо, Джоел — обади се Мелъди. — Ало, обърни внимание. Ние трябва да се измъкнем оттук.
Тя коленичи и с помощта на тебешира си премахна Забранителната линия около тях двамата.
— Не — отвърна Джоел и погледна надолу към нея. — Мелъди, тези тебеширчета не са нормални. Фич не може да се пребори с тях, те не могат да бъдат унищожени. Ние трябва да му помогнем.
— Как?
Джоел се озърна.
— Махни и другите линии около нас.
Когато тя го направи, Джоел коленичи и извади син тебешир от джоба на дрехата си.
— А, почнал си да носиш тебешир! — възкликна Мелъди.
— От този на баща ми е — рече Джоел и почна да скицира дълъг правоъгълен лабиринт на пода. — Иди ей там в коридора и начертай един такъв. Направи го възможно най-дълъг и остави един отвор от едната страна и в далечния край.
Тя кимна и отиде да рисува. Джоел затвори оставения от нея отвор със своя тебешир.
— И каква ще ни е ползата от това? — попита Мелъди, докато трескаво рисуваше.
— Ще видиш — отвърна Джоел и се обърна отново към Хардинг и Фич. Фич рисуваше с бясна скорост и се справяше много по-добре от Нализар преди малко. Беше успял да затвори няколко от тебеширчетата на Драскача в решетките и да ги задържи вътре.
За беля външната му защита беше почти изядена. Така нямаше да устои още дълго.
Джоел даде на Мелъди толкова време, колкото се осмели. После се провикна.
— Ей, Хардинг!
Инспекторът се обърна.
— Преди две нощи опитахте да ме убиете. Сега е Вашият шанс. Защото ако не успеете, ще доведа помощ и… — той прекъсна с вик. Очевидно Хардинг не се нуждаеше от насърчаване, понеже поне една трета от неговите тебеширчета плъпнаха през фоайето към Джоел и Мелъди и пооблекчиха натиска върху обсадения Фич.
Джоел се обърна и хукна. Мелъди беше рисувала бързо и макар линиите ѝ да не бяха съвършено прави, щяха да свършат работа. Джоел влезе в направения от нея дълъг тебеширен коридор — със Забранителни линии от двете страни — и тръгна през късия лабиринт.
Както и очакваше, тебеширчетата се завтекоха подире му. Можеха да се доберат до Мелъди, ако знаеха, че начертаният от Джоел участък няма ритматически свойства. Но, както и по-рано, тебеширчетата се заблудиха от фалшивите линии досущ като хора. Поне в началото.
Джоел изхвърча от отвора на лабиринта.
— Затвори го!
Мелъди затвори и блокира тебеширчетата вътре. Нещата незабавно се обърнаха и тръгнаха да се измъкват от предния край на лабиринта.
— Хайде! — рече Джоел и хукна с Мелъди. Надбягаха тебеширчетата, които трябваше да си проправят път през завоите на лабиринта. Двете деца минаха през отвора с неритматическата линия на Джоел и после Мелъди я затвори.
Тя се изправи с пъшкане. Тебеширчетата вътре се тресяха ядно. Почнаха да атакуват стените.
Джоел се обърна.
— Мелъди!
Друга група тебеширчета се беше откъснала от професор Фич и се насочваше към тях.
Мелъди изписка и начерта линия през коридора и отдолу на стената, за да защити себе си и Джоел.
Отново бяха затворени. Хардинг остави втората вълна тебеширчета да дъвчат линията, която отделяше двете деца от битката.
— Само толкова можем да направим, професоре! — извика Джоел. После по-тихо додаде — Хайде…
Фич рисуваше с пълна съсредоточеност. Всеки път, когато сякаш щеше да отстъпи, вдигаше поглед към Джоел и Мелъди, обкръжени от тебеширчетата. На лицето му се изписваше повече решителност и той продължаваше работата си.
Хардинг-Драскачът изръмжа и почна да обстрелва Фич с подобрените си Мощни линии. Професорът правеше съвършени Забранителни линии, които не само спираха, но и отклоняваха Мощните линии.
Джоел наблюдаваше и дишаше учестено. Мелъди укрепяваше защитата чрез нови линии на местата, където тебеширчетата скоро щяха да пробият.
— Хайде… — повтори Джоел. — Можете да го направите.
Фич работеше трескаво, рисуваше с две ръце. Защитата му беше съвършена — примамваше тебеширчетата към слабите места и после ги затваряше с Отбранителни линии.
После се усмихна, пресегна се и направи една назъбена Мощна линия като тези на Хардинг.
Тя се стрелна през помещението, удари изненадания инспектор и го отблъсна. Хардинг падна и изстена. С пъшкане се изправи, начерта отбранителен кръг около себе си и добави Забранителна линия пред него.